Хроника на студентските събития в Европа
Будапеща, град с висок жизнен стандарт и дълбоки европейски традиции, където простащината на сталинизма не може никога да мине безнаказано. За отбелязване е, че студентите от будапещенския университет са едни от най-активните, заедно с професорите си. Възпитанието в Будапеща струва на Унгария 250,000 бежанци, които наричат себе си freedomfighters и чиито наследници и досега живеят на Запад. Архивите на партията и на органите на сигурността са изгорени и унищожени.
1968 Френските събития стават най-яркият, но съвсем не и единствен епизод от революционната борба, заляла половината свят: Западна Германия, Италия, Холандия, Испания, Япония… И това не е всичко. Вълненията се отразяват и на социалистическия лагер – на властта в Полша и Югославия и се налага да разгромява студентски бунтове.
В Париж искрата, от която се разгаря пламъкът, отново е войната във Виетнам. През март 1968 година няколко студенти нападат парижкото представителство на агенция „Америкън експрес”. След тяхното арестуване приятелите им, студенти в Университет Париж-Х Нантер (филиал на Сорбоната), се вдигат на простест като завземат сградата на университетската администрация.
Лидер на френското движение става Даниел Кон-Бендит, студент-анархист, който малко по-рано се прославя със скандала, който предизвиква, помолвайки министъра на образованието за разрешение да запали цигара по време на тържествената му реч, а по-късно поисква достъп до женското общежитие. Днес Кон-Бендит е политик, противник на екстремизма и един от лидерите на фракцията на „Зелените” в Европарламента.
След ред конфликти между студентите и полицията на 2-ри май властите, които не са настроени да „либералничат”, обявяват прекратяването на занятията в Нантер.
Още на следващия ден в знак на солидарност в Париж излизат и учащите се в Сорбоната, разгонени с палки и сълзотворен газ. На 4-ти май Университетът е затворен, а на 6-ти на улицата вече са около 20 000 студенти, преподаватели и съчувстващи и приветстващи ги парижани. Стълкновенията продължават цяла нощ, появяват се първите барикади.
Незабавно най-авторитетните интелектуалци на епохата – Жан Пол Сартр, Симон дьо Бовоар, Франсоа Мориак и други огласяват своята подкрепа. Профсъюзите и левите партии също издигат глас. След ожесточените сблъсъци между въстаналите младежи и полицията, изплашеният премиер министър Жорж Помпиду обявява, че Университета скоро ще бъде отворен, но президентът де Гол не го подкрепя. На 14-ти май на улицата са вече 800 000 парижани, а цялата страна е обхваната от обща стачка. Започнала като студентска и столична, тази революция, развиваща се точно по сценария на Великата френска от 1789 година, става общонационална. В цялата страна училища, университети, фабрики и заводи са завзети – създават се „комитети на действието“.
Още на следващия ден в знак на солидарност в Париж излизат и учащите се в Сорбоната, разгонени с палки и сълзотворен газ. На 4-ти май Университетът е затворен, а на 6-ти на улицата вече са около 20 000 студенти, преподаватели и съчувстващи и приветстващи ги парижани. Стълкновенията продължават цяла нощ, появяват се първите барикади.
Незабавно най-авторитетните интелектуалци на епохата – Жан Пол Сартр, Симон дьо Бовоар, Франсоа Мориак и други огласяват своята подкрепа. Профсъюзите и левите партии също издигат глас. След ожесточените сблъсъци между въстаналите младежи и полицията, изплашеният премиер министър Жорж Помпиду обявява, че Университета скоро ще бъде отворен, но президентът де Гол не го подкрепя. На 14-ти май на улицата са вече 800 000 парижани, а цялата страна е обхваната от обща стачка. Започнала като студентска и столична, тази революция, развиваща се точно по сценария на Великата френска от 1789 година, става общонационална. В цялата страна училища, университети, фабрики и заводи са завзети – създават се „комитети на действието“.
На 31 март 1968 година президентът Джонсън обявява прекратяване на бомбардировките над Северен Виетнам и заявява за намерението си да се започнат преговори с хошиминовците. И въпреки че американската войска остава още пет години във Виетнам, съдбата на войната фактически е решена през 1968-ма и то не на бойното поле.
На 6 май 1968 година започват вълненията в Париж. Студентите водят първа битка с полицията в Латинския квартал. Пролива се кръв.
На 5 юни 1968 година – нов шок за Америка. Лосанжелския хотел „Амбасадор” е застрелян Робърт Кенеди, най-вероятният победител в предстоящите президентски избори.
В крайна сметка събитията от 1968 година окончателно разделят Америка.
В крайна сметка събитията от 1968 година окончателно разделят Америка.
На 28 юли 1968 година в София се открива ІХ Световен фестивал на младежта и студентите. Във връзка с това е написана специално за фестивала "Една българска роза",. С което нейното участие в революцията на 68-а се изчерпва.
На август 1968 година Прага става същото. Особеното в чешкия вариант е подчертано мирния подход на гражданството. Пражани излизат масово на улиците, заедно с някои от партийните водачи, преситени от партийно лицемерие, угодничество пред съветския диктат и желание за «социализъм с човешко лице». Ентусиазмът е огромен, градът е буквално в ръцете на протестиращите и комунистическата власт отстъпва. Съветският съюз обаче влиза с танковете си, като заедно с тях докарва по заповед войски от Варшавския договор, без дори и да обяснява на никого къде отиват. Пражките улици се превръщат в море от хора. Те се катерят по танковете и слагат цветя в дулата на руските автомати, докато войниците явно не знаят защо са тук. Към други хвърчат домати и яйца. Хиляди хора стоят пред танковете и ги одюдюкват, а екипажите им не знаят какво да правят. Студентът Ян Палах се самозапалва. В знак на протест пражани обръщат саката си обратно и така вървят по улиците. Познавайки методите на чешката държавна сигурност, чехите унищожават личните си документи и свалят всички имена на улици и номерата на къщи и жилищни блокове. Харта 77, (тоест подписана от 77 интелектуалци, спортисти и общественици), е документа на «Пражката пролет», както всички наричат пражката революция (Харта 77 е достъпна на интернет
През ноември 1968 година умира Джон Стайнбек. Започвам да подозирам нещо, което ще установя с фактическа точност едва след 35 години, а именно, че 1968-а е пълна със смърт. Освен смъртта на Гагарин, убийството на Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди, 11 000 загиват при земетресението в Иран, десетки убити в Прага, много повече във Виетнам...
През 1968-ма става решаващата година на това противопоставяне.
Ситуацията се нажежава до крайност след като на 4 април в Мемфис е убит Мартин Лутър Кинг. В повече от 100 американски града започват бунтове, в които расовите протести се преплитат с антивоенни и социални. Най-яростни са вълненията в столицата Вашингтон, където демонстрантите запалват около 1200 сгради и в един момент почти достигат до Белия дом – президентът Джонсън е принуден да напусне града, охраняван от войска. Същото става и в Балтимор, Чикаго и др. В един от най-престижните университети – Колумбийския, разположен в центъра на Ню Йорк близо до „черния” Харлем, протестиращите студенти завземат няколко помещения и ги задържат цяла седмица. Смята се, че именно тази вълна на гражданско неподчинение и насилие слага началото на масовото „бягство” на бялата средна класа в предградията, което коренно изменя облика на американските градове.
Ситуацията се нажежава до крайност след като на 4 април в Мемфис е убит Мартин Лутър Кинг. В повече от 100 американски града започват бунтове, в които расовите протести се преплитат с антивоенни и социални. Най-яростни са вълненията в столицата Вашингтон, където демонстрантите запалват около 1200 сгради и в един момент почти достигат до Белия дом – президентът Джонсън е принуден да напусне града, охраняван от войска. Същото става и в Балтимор, Чикаго и др. В един от най-престижните университети – Колумбийския, разположен в центъра на Ню Йорк близо до „черния” Харлем, протестиращите студенти завземат няколко помещения и ги задържат цяла седмица. Смята се, че именно тази вълна на гражданско неподчинение и насилие слага началото на масовото „бягство” на бялата средна класа в предградията, което коренно изменя облика на американските градове.
1990 На 18 ноември 1990 година е първия свободен митинг на 18 ноември от "Орлов мост започна истински митинг", по това време, излиза първият свободен вестник в България. Сега ще ви припомня неговата поучителна история. Той носеше емблематичното име "Независимост". Преди това обаче ще обясня защо го правя. Правя го, защото жаждата за истина в България продължава да е по-силна от всякога.
Целта на тези протести е да премахне управлението на олигарсите, както и да се контролира от „ Народния орган”, включващ в него представители от всички браншове, които ще бъдат избирани от народа по метода ОТ ДОЛУ НА ГОРЕ! Това ще рече, че ще се избере човек от най- ниското стъпало в този бранш и ще предостави свой представител на регионално ниво, които заедно с другите представители от останалите региони ще изберат основен говорител. Той ще изразява мнението на всички региони, техните проблеми, желания и бъдещи проекти, както и ще следи за правилното изпълнение на задачите поставени от народа. По- удачно е изразителя на волята на „ Народната власт” да бъде ограничена само до едно лице- президентска република, която няма да размива властта и отговорността между няколко стотин индивида, а ще се носи персонално от един човек и неговите направляващи съветници от „Народната власт” . ТОВА БЪЛГАРИ Е ЦЕЛТА НА СЕГАШНИТЕ ПРОТЕСТИ. ВЪПРЕКИ , ЧЕ МНОГО ОТ ВАС НЕ ГО ОСЪЗНАВАТ, ЦЕЛТА НИ Е ЕДНА: - ПРОМЯНА НА ПОЛИТИКО-ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА !!! ПРОМЯНА , КОЯТО ТРЯБВА ДА СПРЕ 24 - ГОДИШНИЯ ПОЛИТИКО-БАНКЕРСКИ, КОМУНИСТИЧЕСКИ И НАЦИСКИ ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРИТЕ , ПРОМЯНА КОЯТО ТРЯБВА ДА ВЪРНЕ ВЛАСТТА В РЪЦЕТЕ НА НАРОДА ! ! ! ТОВА Е КРАИНАТА ЦЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ - ДА ПРОМЕНИМ СИСТЕМАТА В ПОЛЗА НА ДЕЦАТА СИ... АКО СЕГА НЕ УСПЕЕМ , УТРЕ ЩЕ ИЗЧЕЗНЕМ..... !!!! СПАСЕТЕ ДЕЦАТА СИ !!!
ДА СЕ АТАКУВА СОБСТВЕНОСТТА НА ОЛИГАРХИЯТА!!!
Олигархия с протести не се преборва. С протести може да се свали всяко правителство но не и да се пребори олигархия. Нали тъкмо това поставят в целите си протестиращите? Олигархия се бори със създаване на нови политически субекти, с промяна на закони (не само изборният кодекс!!!) и най-вече с отнемане на нейната собственост и икономически ресурс (каквото и да се разбира под отнемане). Важно е създаването на нов политически и икономически модел правещ невъзможно срастването на едрият капитал с политическата и съдебната власт!!! Това което ще получат протестиращите е един измислен "реформаторски" десен блок от провалили се на последните избори партии, който блок само за благозвучие се нарича реформаторски. Това, което е очевидно е една безкрайна спирала от редуващи се протести и избори. Не тази действителност искат протестиращите нали?
Докато не стане така като 97ма няма да видим Оставка! Станишед днес каза, че има кауза и ще работят за нея!!! Те нямат намерение да подават оставка! Трябва щурм на Парламента, докато те са вътре!!!
Страната е в хаос, породен от най-голямата икономическата катастрофа и хиперинфлация, които я връхлитат със страшна сила по вина на управляващите я некадърници и разбойници комунисти от БСП. Пътищата са блокирани, работниците отказват да работят а зърното е напривършване, с което започва недостиг на хранителни продукти. За около един месец цената на 1 лев спрямо долара скача на 3000 лв, а инфлацията вече е 300%. Средната заплата пада до 5 $. Мизерия и отчаяние цари навсякъде в България. Накрая на народа му писва и на 10 януари 1997г. в София щурмува и разбива парламента. Нереформираната комунистическа милиция отговаря с прекомерна употреба на сила.
Страната е в хаос, породен от най-голямата икономическата катастрофа и хиперинфлация, които я връхлитат със страшна сила по вина на управляващите я некадърници и разбойници комунисти от БСП. Пътищата са блокирани, работниците отказват да работят а зърното е напривършване, с което започва недостиг на хранителни продукти. За около един месец цената на 1 лев спрямо долара скача на 3000 лв, а инфлацията вече е 300%. Средната заплата пада до 5 $. Мизерия и отчаяние цари навсякъде в България. Накрая на народа му писва и на 10 януари 1997г. в София щурмува и разбива парламента. Нереформираната комунистическа милиция отговаря с прекомерна употреба на сила.
И по жълтите павета се лее кръв. Обявена е национална стачка. Страната е на ръба на гражданска война.
Уроците от тези събития не са научени.
Уроците от тези събития не са научени.
Особено от комунистическите престъпници, които перманентно вкарват България в кризи, струващи на българския народ огромни лишения и години наред след това възстановяване.
С бързия си неизбежен провал и комунистическия си инат управляващите от БСП/БКП, ДПС и лудата банда ''АТАКА'' начело с другаря лъжеексперт Орешарски тласкат България към повторение на тези събития. Само бърза оставка може да ги предотврати. И задължителна последваща ЛУСТРАЦИЯ и ДЕКОМУНИЗАЦИЯ.
С бързия си неизбежен провал и комунистическия си инат управляващите от БСП/БКП, ДПС и лудата банда ''АТАКА'' начело с другаря лъжеексперт Орешарски тласкат България към повторение на тези събития. Само бърза оставка може да ги предотврати. И задължителна последваща ЛУСТРАЦИЯ и ДЕКОМУНИЗАЦИЯ.
Орлов мост чака своя истински митинг
ТЕЗИ КОМУНИСТИ НА СМЪРТ!!!
ТЕЗИ КОМУНИСТИ НА СМЪРТ!!!
