Холокостът и Геноцидът над българи, извършен от „демократи", комунисти - капиталисти, масони, глобалисти и ционисти (1989-2005 г.)

Холокостът и Геноцидът над българи, извършен от „демократи", комунисти - капиталисти, масони, глобалисти и ционисти (1989-2005 г.)

 

След „дворцовия преврат" на 10 ноември 1989 г. мнозина българи си въобразиха, че дългоочакваната свобода е дошла и ще настъпят истински промени. Промени настъпиха - тоталитарната комунистическа власт се срути, появи се свобода на словото; на частната инициатива беше дадена „зелена улица", даже се появиха различни партии и хората се радваха. Тези промени обаче бяха по-скоро нещо като „изпускане на парата" или живителна глътка въздух, за да не се стигне до окончателно задушаване,

както и малко театър и забавление за тълпата. Едни фигури на „шахматната дъска" бяха заменени с други, но скритата власт дирижирана от истинските играчи и външни сили, остана. На хората с „око", които умеят да анализират събитията, макар и от „висотата" на някакви 15-16 години им стана ясно, че всички промени бяха внимателно подготвени и програмирани далеч преди емблематичната дата 10 ноември 1989 г. След тази дата в обществено-политическия живот на страната се появиха някакви „дисиденти" и „демократи", назначени от ДС и ЦК на БКП. В ръководството на прословутото СДС около 60-70% от хората бяха или такива, или сътрудници и агенти на ДС и хора, произлезли или свързани с бившата комунистическа номенклатура. Затова и фарсът, наречен „Кръгла маса", беше пълен. Не случайно в една своя публикация проф. Димитър Сепетлиев определи това мероприятие (януари - май 1990

г.) като „Диверсията, наречена „Разговори около Кръглата маса". Интересното е, че тази публикация се появи в съмнителния глобалистко-масонски вестник „Про & Анти" чак през декември 2002 г.

Така или иначе диверсията, ръководена тогава от лицето Андрей Карлович Луканов*, който раздаде на 300 комунистически клана партийни и държавни пари и активи за около 20 милиарда долара, за да трансформират политическата си власт в по-трайната и сигурна икономическа власт. С тази цел беше закрито Министерството на външноикономическите връзки и тайно бяха приватизирани около 800 български фирми в чужбина заедно с техните капитали и активи. Като министър-председател Андрей Луканов*, под влиянието на Робърт Максуел* (агент на „Мосад" и ЦРУ) подписа планът „Ран-Ът", разработен

от агентите на ЦРУ Ричард Ран и Роналд Ът (1990 г.). Според покойния журналист Георги Тамбуев в приложението към плана „Ран-Ът" става дума за това, че българската икономика се предвижда (планира) да изхранва 5 милиона души. Веднага възниква въпросът къде „изчезват" или се „редуцират" 3 милиона българи, а също тяхната собственост кой я взема ?!?... На този въпрос имаме отговор, но междувременно ще отбележим, че след задействането на плана, Андрей Луканов* беше премахнат от господарите си като неудобен свидетел. Навремето по същия начин бяха премахнати Трайчо Костов, Георги Димитров (отровен с бавнодействаща отрова) и няколко генерали и партийни величия.

Така се заличават следите!...

Планът „Ран-Ът" за България, беше изготвен на основата на един друг документ, подписан по-рано от „бащата на перестройката" Михаил Горбачов* и американския президент Роналд Рейгън на паметната среща на двамата президенти масони на остров Малта. Едва сега, преди няколко години, от документи, публикувани в Англия, стана ясно за какво точно са се споразумели двамата. Една от точките на споразумението предвижда

след „перестройката" населението на страните от Източна Европа да бъде „редуцирано" (т.е. намалено) с 40%; как, ще разберем след малко, поне що се отнася до частта за България. За да се разбере особената разработка за провеждане на скрит геноцид срещу България, ще посочим още един документ от 1994 г.: „Оптимална населеност на земята" с автор Гречен С.

Дейли (Университет на Калифорния, Бъркли), Анне X. Ерлич и Пол Р. Ерлич (Станфордски университет) (http://dieoff.org/page99.htm/ page99.htm). В тази публикация горните учени от САЩ се опитват

да ни убедят с научни тези, че земното население трябва да се намали наполовина (от 6 на 3 милиарда души), тъй като съществувала опасност да се изчерпят бързо енергийните и други ресурси на земята. Една година по-късно тази теория добива други измерения.

През 1995 г. в Сан Франциско е организирана среща на фондация „Горбачов". Поканен е елитът на истинската световна власт (така нареченото „Световна правителство" в сянка) т.е. масонерията от най-тежък калибър: цялата „Уол Стрийт", Трилатералната комисия, Световният икономически форум, институтът „Аспен", Съветът за чуждестранни връзки, Римският клуб, Билдербергският клуб и други. Между 400-те поканени са Джордж Шулц, Джеймс Бейкър, Маргарет Тачер (Таджер)*, Збигнев Бжежински*, Хенри Кисинджър*, Рупърт Мърдок*, Тед Търнър, Бил Гейтс* и други. Ето някои от изказванията:

Михаил Горбачов*: „... Трябва да контролираме потребителските, културните (!) и духовните (!) нужди на човечеството..." Барбара Хубърт - психоложка: „... От целия спектър на човешкия род 1/4 е разрушителна и с дефектно семе. В миналото на тези хора са позволявали да умират от естествена смърт. Но сега нямаме време и тази 1/4 трябва да бъде отстранена колкото се може по-бързо от общественото тяло!"... Сам Кийн - философ хуманист: „... Да се намали населението на света с 90%, така че на планетата да няма много хора, които да й нанасят екологични удари..."

Тези „хуманисти" не говорят празни приказки - те действат по заповед на господарите си и имат нужните лостове и средства за постигане на своите сатанински цели. Нека видим как се разви тяхната „хуманна" дейност в България и кои бяха колаборационистите от българска страна. Преди това обаче ще анализираме някои от методите, които очевидно се използват от масонерията и богоборците („богоизбраните") за редуциране на „низшите раси" и излишното население според талмудистките им расистки теории. Отстраняването на няколко милиарда души е много сериозна задача, която изисква мобилизация на голям и качествен научен и военен потенциал. Като се вземе в предвид голямата численост на материала, подлежащ на „саниране", възможностите за реализация на замисъла се очертават сами:

1. Ядреното оръжие, поради опасност от замърсяване на средата за необходимата част от човечеството, може да се използва само за сплашване и подготовка на действията, описани в следващите точки. За скрития геноцид са нужни „тихи оръжия".

2. Снижаване на жизнения стандарт и на здравеопазването до равнище, позволяващо на широко известните епидемии да постигнат част от необходимата редукция.

3. Създаване и разпространяване на нови биологични оръжия, предизвикващи епидемии от нов тип (СПИН, „луда крава", атипична пневмония, птичи грип и други), борбата срещу които е изключително трудна или направо невъзможна в по-бедните страни. Същевременно ползване на ваксини за противодействие, но само от елита, провеждащ геноцида.

4. Стерилизиране на населението по химичен или хормонален път чрез въвеждане на масови ваксинации и вредни химикали, влагани в храните и различни предмети за бита.

5. Използване на невидими и суперрафинирани методи за унищожение на цели групи от населението чрез психотронни оръжия, генно инженерство, генномодифицирани храни и други.

6. Снижаване или ликвидиране на функционалността на формации от типа „държава", които могат ефективно да организират действия на по-големи групи обекти с цел предпазване или противодействие срещу елементите от Програмата. Ефективно средство е поставянето на власт на индивиди, достатъчно мотивирани чрез предоставяни на материални гаранции за собственото им оцеляване и на които се оказва неограничена подкрепа до определен момент. Особено действено е използването на етническо противопоставяне и приложението му се препоръчва (от „играчите"!) навсякъде, където това е възможно, даже и чрез измисляне на нови етноси (например помаци, „български турци", каракачани, македонци, гагаузи, „татари" и т.н.), съставящи бъдещето „мултиетническо общество".

7. Създаване (чрез масмедиите, жизненото равнище и т.н.) на територии с аморфно население, а не нация, което да е манипулирано физически, психически и материално да изпълнява в сравнително продължителен период действия, осигуряващи същинското изпълнение на Програмата. Колаборационистите (сътрудниците) трябва да са достатъчно свободни от морални предразсъдъци, за да имат вътрешно убеждение в неизбежността и нуждата от провеждане на Програмата.

8. Те трябва да притежават и необходимата подготовка и умения за употреба на необходимите средства (оръжия) за материално или психическо въздействие върху реципиентите на процедурата (за геноцида). Мотивацията „превъзходство" трябва да се съпровожда с убеждението „безопасност при действие" за колкото е възможен по-дълъг период от време.

9. Крупните огнища на съпротива с достатъчно мощна централна организираща сила сравнително лесно могат да бъдат вкарани в състояние на хаос посредством филигранно по точност приложение на мощни средства, ликвидиращи комуникациите, снабдяването и транспорта и/или влияещи пряко върху психическото състояние на съставляващите ги индивиди. След преминаване в състояние на хаос върху такива формации могат да бъдат приложени и всички други „екологично чисти" механизми за ефективно редуциране на числеността.

10. След изпълнението на Програмата или на важна част от нея се предвижда и премахването на колаборационистите, като излишни свидетели, и заличаване на следите, за да се пресече евентуалното бъдещо възмездие (справка по веригата: ген. Кашев -Луканов* - Робърт Максуел* - Илко Ескенази* - Огнян Дойнов - Илия Павлов - Емил Кюлев; на по-ниско ниво 123-те поръчкови убийства на престъпни босове от „Крушата" до Георги Илиев).

11. В допълнение на това Програмата предвижда във важни геополитически зони да се провеждат локални войни с ниска интензивност, маскирани под формата на „борба срещу тероризма" и последващо прилагане на „меките средства" на Програмата (справка Ирак, Югославия, Израел, Афганистан и други). Най-важните части от тази Програма са заложени още в прословутите „Протоколи на Ционските мъдреци" (1901 г.). Независимо че те са оспорвани като автентичен документ, ние се придържаме към становището на Хенри Форд, че по-важният факт е, че „предначертаното в тях се случва"!... Човек не е нужно

да вярва в „теорията на конспирацията", за да разбере какво става и да усети Геноцида и Холокоста, провеждани според посочените програми в България. Фактите говорят сами по себе си.

България е предмет и на още една специална разработка, наричана от някои план „Мойсей -2" („Талит-4"), която според анализите предвижда „разчистване на жизнено пространство" (чрез „редуциране на населението" и евентуално заселване в България на 2 милиона евреи от Израел, в случай на война там и невъзможност за живеене. Тоест този план предвижда превръщането на страната във „втора Палестина", с всички негативни последици за българите от това!...

Нека видим какво се случи у нас след промените през 1989 г.:

1. Започна разграждане на държавата; появи се беззаконие и изгодна за „скритите сили" анархия;

2. Извършен бе чудовищен грабеж на държавно имущество и активи в размер на 180 милиарда долара и това беше наречено „приватизация".

3. Унищожени бяха голяма част от досиетата на ДС, МВР и МНО, а също и много от документите на БКП и на някои банки (като „Булбанк" например).

4. Умишлено бяха доведени до фалит редица държавни предприятия, банки, финансови къщи и фирми (по същество „пирамиди") и по този начин бяха изсмукани спестяванията на хората. Появиха се и 3000 кредитни милионери.

5. Мутрите, борците, „застрахователите" и престъпните групировки

създадени от служителите на ДС, МВР и масонерията заместиха комунистическия репресивен апарат и започнаха да тероризират обществото.

6. С благословията на президента Желев в България нахлуха различни религиозни секти и се възстановиха масонските ложи, особено чисто еврейските (бенеберитски ложи)*.

7. Жизненият стандарт на населението се влоши значително, а също и качеството на медицинското обслужване, и обществото се раздели на две групи - много богати (около 3%) и бедни и много бедни (97%).

Тъй нареченият „преход", който продължава вече 15 години, наруши социалната справедливост в българското общество и започна да налага една фалшива ценностна система по американски (юдео-масонски) образец, вместо да се заимстват неща от ценностната система на старите демокрации в Европа. Тук трябва да отбележим, че въпреки негативите на тоталитаризма, в последните десетилетия на 70-те и 80-те години България имаше и някои успехи, особено в областта на културата, образованието и социалната справедливост, които сега бързо се заличават

с налагането на глобализма и „Новия световен ред" - една отвратителна идеология, родееща се с комунизма, фашизма и ционизма!...

С промените, по върховете на властта се пробутаха пребоядисани „сини комунисти", дъщери и синове на бившата номенклатура и посредствени хора от БКП, които не бяха успели да се реализират при предишната власт (да отхапят тлъсто парче от „баницата"), както и хора от бившите специални служби, които ограбиха държавата.

Западът веднага припозна този „нов политически елит" и започна да работи с него. Запитани защо го правят и къде им са съвестта и принципите, някои от най-овластените лица от Запада * Методите на зомбиране, програмиране и психическо унищожение на големи маси от населението от страна на секти, масони, окултисти и други са добре описани и анализирани в книгата на Йеромонах Анатолий (Берестов) „Числото на звяра" (69). отговориха, че „една сграда най-лесно се разгражда от нейните архитекти и строители"!... Очевидно е, че и едните, и другите нямат никакъв морал, а и „парите не миришат", както е казал един древен римски император.

Тук трябва да отбележим, че след промените, под натиска на външни сили на най-високо място във властта и държавния апарат бяха внедрени и финансирани много хора с небългарски произход, главно евреи, турчеещи се българи, а също и много масони (тъй наречените „изкуствени евреи"). Много от първите са криптоюдеи (скрити евреи), носещи и български имена („Талмудът" им разрешава да си сменят до 8 пъти името!). Ръководствата и лидерите на парламентарно представените партии (БСП,

НДСВ, СДС, ДПС и други) са съставени целенасочено от такива хора с чуждо етническо самосъзнание, тъй като именно те провеждат понастоящем Геноцида и Холокоста в България в чудовищни, макар и скрити мащаби. С тази цел бяха създадени противоконституционните и антибългарски партии на етническа основа, като ДПС, „Евророма", „Дром", „Рома" и други. Активирана беше и циганската мафия за терор над българите.

Трудно може да се каже кои от тях са най-вредни и опасни за България, едно е сигурно, че всички те са отговорни и носят пряка вина за Геноцида и Холокоста, осъществявани срещу българите с „меки средства" (тих геноцид), на принципа на „сварената жаба" (бавно сваряване), прилаган през последните 15 години!

Факт е, че „богоборците" нахлуха като по заповед във всички нива на властта и на ключови места в медиите и обществения живот. Представителите на войнстващата секта овладяха министерствата, БНТ, НСРТ/СЕМ, БНБ, банките, БНР и по-важните частни медии с национален обхват, също и БТА. Възстановени бяха редица еврейски организации като: „Шалом"; „Цион"; „Макаби"; „ВИЦО"; „Ашомер Ацар"; някои еврейски масонски ложи като „Кармел" на „Бней Брит" („Еврейското Гестапо"!); юдеонацистката секта „Хабад" и други.

Последните две организации са изключително опасни и за тяхната отвратителна дейност пишат автори като Израел Шахак*, Дейвид Дюк*, Едуарт Ходос*, Георги Ифандиев и други. Юдео-нацистката секта „Хабад" (със седалище в Ню Йорк) откри свой офис в центъра на София и не крие връзките си с бившия премиер Симеон Сакскобургготски (Кобург-Кохари)*, който бе тържествено приветствай в голямата синагога и му бе подарен специален ритуален деветосвещник (за какви заслуги, ще

разберем след малко). Тук не трябва да забравяме, че в плана „Шипка" за докарването и издигането на Сакскобургготски* участваха такива ключови фигури и „архитекти" като: Яков Джераси*; равинът Хаим Асса*; бившият американски посланик Уилям Монтгомери и приемникът му Ричард Майлс*; Линдел Грей* (шефка на Американския университет в Благоевград); Гиньо Ганев; ген. Любен Гоцев, Виктор Вълков и още някои други лица от службите и масонерията.

Любопитни са и някои действия на бившия министър-председател Филип Димитров* (СДС), който по времето, когато заемаше този пост, с един указ връща българското гражданство на 40 000 български евреи, изселили се в Израел през 1948-1950 г. и доброволно отказали се от българско гражданство (те и техните роднини към днешна дата са около 200 000 души!...). Тази операция се извършва с помощта на Александър Божков* (по майка Бакиш*) и назначената от него служителка към Министерството на правосъдието (отдел „Българско гражданство") - Фани Виденова*. Там и до сега действат хора, които при облекчен режим

дават българско гражданство на чужденци (главно евреи и турци), а на етнически българи гражданството или се отказва, или се отлага във времето.

Без да навлизаме в подробности в тези мръсни игри на богоборците и българофобите, ще анализираме фактите от провежданата антибългарска Програма и ще докажем, че се извършва Геноцид и Холокост с рафинирани средства, който е не по-малко опасен от предишните. Всъщност едва ли има някой, който няма да се съгласи с мен, че не съществува голяма разлика в това да бъдеш застрелян с шмайзер в комунистическия концлагер (или заклан с ятаган през турското робство) и това да бъдеш „застрелян" със сметка за парно (надписана от някоя си Любомира Леви* например) в съвременния глобалистки „компютърен

концлагер", в какъвто се е превърнала сега цяла България. Разликата е единствено в методите и подходите и че при втория случай, когато Геноцидът се провежда с икономически и други средства, ще се мъчиш повече - умирайки от стрес, инфаркт, мозъчен удар, или още по-нова, „никому неизвестна" съвременна болест. „Дребна подробност" е, че Геноцидът и Холокостът срещу българите се провежда от едни и същи хора!

Тук е мястото да дефинираме понятието „геноцид" съгласно българското законодателство:

„Наказателен кодекс на Република България", Раздел III: Унищожаване на групи от населението (геноцид) и апартейд.

Член 416 (1) Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група:

а) причини смърт, тежка телесна повреда или постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава група;

б) постави групата в такива условия на живот, които водят към нейното пълно или частично физическо унищожение;

в) предприема мерки, насочени към възпрепятстване на раждаемостта сред такава група;

г) насилствено предава деца от една група в друга, се наказва за геноцид с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

(2) Който извърши приготовление към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) Който явно и пряко подбужда към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 417. Който с цел да бъде установено или поддържано господство или систематично подтисничество на една расова група хора:

а) причини смърт или тежка повреда на едно или повече лица от тази група или

б) налага условия на живот от естество да причинят пълно или частично физическо унищожаване на расова група хора, се наказва за апартейд с лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 418. Който с целта по предходния член:

а) незаконно лиши от свобода членове на расова група или ги подлага на принудителен труд;

б) поставя в действие мерки за възпрепятстване участието на расова група хора в политическия, социалния, икономическия и културния живот на страната и за преднамерено създаване на условия, които препятстват пълното развитие на такава група хора, в частност който лишава нейните членове от основните свободи и права на гражданите."

Тези права и свободи на българите, които са грубо погазвани през последните години, са посочени в основния закон - конституцията на Република България.

Преди да засегнем въпроса за физическия Геноцид, ще кажем няколко думи за духовния Геноцид, извършван над българите през последните години. В това отношение преди всичко беше дълбоко засегнато образованието, чийто програми вече се пишат незнайно защо от специалисти на Световната банка - една съмнителна международна еврейска институция! Мястото на медиите под контрол в налагане на духовния геноцид и фалшиви ценностни системи е огромно. Чрез тях хората са постоянно атакувани с боклук, унищожаващ морала и развитието на добрите инстинкти у хората; боклук, охраняван от закони за свободата на словото и печата и закони за дискриминацията. Свобода

на словото и дискриминация за кого?!? Двойните стандарти в случая и дискриминацията на българи е очевидна. Медиите зомбират непрекъснато аудиторията, манипулират и атакуват българите с антихристиянски и антибългарски изказвания и писания. Културата в България е сведена на примитивно ниво на развлекателни шоута, шутовска буфониада и изпълнения на музикални инвалиди. „Героите на деня" са изроди като: Ванко 1 (настоящ затворник), Мишо Шамара, чалгаджията от БТВ; безмозъчните чалгаджии - травеститът Азис, Кондьо; братя Мангасарян, Митьо Пищова, зомбитата от „Биг Брадър", гейовете от парламента и други подобни. Господарите, измислили Програмата за „промиване на мозъци", нямат нужда от интелигентни, умни и образовани хора, на тях е нужна само една аморфна маса, лесна за манипулиране и годна само за обслужващ персонал.

Поставянето на българите в невъзможни условия за живот принуди една голяма част от активното население да емигрира в чужбина. Към днешна дата от България са емигрирали близо 1,5-2 милиона души. Много от тях са принудени да работят нискоквалифициран труд или да проституират, а някои буквално са заробени от работодателите си (особено в Гърция и Израел!). Една не малка част от тези хора са високо образовани и за тях държавата е похарчила милиони левове. Това „изтичане на мозъци беше отбелязано и отвъд океана. Когато само през 1990 - 1991 г. над 500 хиляди млади и добре образовани българи напуснаха страната и се преселиха на Запад, вестник „Ню Йорк Таймс" - най-големият еврейско-американски вестник, отбеляза това с огромно заглавие: „На България мозъкът изтече"!...

Нека видим сега в този 15-годишен период на „прехода" на какво беше подложен останалият български народ под „вещото ръководство" на комунисти-капиталисти, „демократи", „либерали", масони, ченгета, монархо-комунисти, глобалисти, ционисти и крипто-юдеи (данните са взети от официални източници и статистиката):

I. Общи социални показатели на Геноцида:

1. В началото на XX век България е на първо място по раждаемост в Европа, сега, 2005 г., сме на последно място! (Раждаемост + 8,8 /1000 за 2001 г.).

2. 1 500 000 икономически и политически емигранти са напуснали страната в периода 1989 - 2005 г.

3. Според Глобалния доклад за човешкото развитие на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) България е паднала до 62-ро място по човешко развитие (от класацията на 173 държави в света) (2002 г.).

4. Безработните в България през 2003 г. са 1 100 000 души (30% безработица). Данните са на синдикатите, БНП Париба (България) АД и Икономическия отдел към посолството на ФР Германия. Според световните стандарти до 4% безработица е безопасната граница.

5. Праг на бедност - 40% от домакинствата живеят под прага на бедността. 90% от българите живеят в бедност и се нуждаят от социални помощи (2002 г.).

6. Брутен външен дълг 12 милиарда евро и оскъпяване около 4 -5 милиарда при изплащането му във времето вследствие далаверите на НДСВ (Милен Велчев*).

7.13% от трудещите се българи не могат да работят пълноценно от глад и недохранване.

8. Още около 400 000 млади българи са готови да емигрират в чужбина, за да търсят там препитание и да избягат от турско-еврейско-циганския терор.

9. Естествен прираст (раждаемост - смъртност) - 5,8 /1000 за 2001 г.; по отрицателен прираст сме на първо място в Европа.

10. 80 000 българи не ходят на училище, 25% от ходещите нямат учебници, а 14% от младите хора в страната са неграмотни! 30 000 са сираците от социалните домове.

II. Медицински показатели на Геноцида и Холокоста:

1. България е на първо място по смъртност в Европа - 14,7 /1000 (1997 г.); - 14,1 (2000 г.), - 14,4 (2001 г.). В пъти се е увеличила смъртността на населението вследствие на стресиращи фактори, недохранване, мизерия, болести, лош психоклимат и други. Умират все повече млади хора и такива около 50 години. За един период от 10 години назад преждевременно са умрели около 700 000 души - абсолютен рекорд, признат от бившата социална министърка Христина Христова (НДСВ). Висока детска смъртност - 14,1 /1000 (в Европа варира от 5 - 10 /1000). Само за 2001 г. са умрели 220 000 души.

2. Средна продължителност на живота 68 г. - мъже, 75 г. -жени (2001 г.). Столетниците са намалели наполовина (в началото на XX век са били около 3000, а сега са 1266 души). За сравнение средната продължителност на живота в Япония е около 84 години за двата пола.

3. 240 000 болни от различни форми на рак, повечето от които злокачествени. Тези хора не се лекуват и ще умрат в мъки!

4. 140 000 болни от диабет и други тежки заболявания, превръщащи ги в инвалиди. Около 5000 души годишно ослепяват от диабет.

5. България е на второ място в света по сърдечно-съдови заболявания. Само за 2003 г. от това са починали 76 432 души.

6. Двукратно са се увеличили болните от туберкулоза 47 / 100 000 (4 пъти повече отколкото в ЕС); туберкулозата е наричана „болестта на бедните", и 2-ма от 1000 заболели умират.

7. Около 400 са болните от СПИН, който засега не се лекува и е заразен.

8. Над 1 000 000 българи в момента са без здравни осигуровки поради невъзможност да ги плащат. Много от тях не се лекуват въобще.

9. От 7 години България води европейската класация по смъртност от мозъчен инсулт (апоплектичен удар) особено сред мъжете.

10. Броят на хората с влошено здраве е нараснал с една пета от 33,6% на 40,2%. Болните деца и младежи са се увеличили почти двойно и рязко спада възрастовата граница на хроничните заболявания. 14% от децата и младежите страдат от трайни физически увреждания или дългогодишно заболяване. Данните са от Министерството на спорта.

11. Две от всеки три новородени са от малцинствата. Ако този темп се запази, към 2020 г. българите ще сме около 2,5 милиона.

12. 300 000 бездетни семейства със стерилитет и при двата пола. Около 170 000 българи не са годни за бащи. Причините са стрес, лошо хранене, инфекции и заразни венерически болести, алкохолизъм, работа във вредна среда, влияние на химикали и консерванти в храните, съмнителни вносни ваксини, поставяни на деца и възрастни, и други фактори.

13.12 000 са военноинвалидите в момента според статистика на социалното министерство.

14. За 2001 г. статистиката показва 3000 пенсионери самоубили се от мизерия, недоимък и депресии. Това продължава и днес, около 1000 души годишно се самоубиват.

15. Около 25% от населението страда от психични проблеми или заболявания, т.е. България постепенно се превръща в гигантска „лудница".

16. В България вилнеят над 50 000 наркомани, които са на „твърда дрога". Броят им непрекъснато се увеличава, както и броят на починалите от приемането на наркотици!

17. Учените споделят с тревога, че нацията се изражда и че децата са по-хилави и по-глупави отпреди 10 години. Сегашните тийнейджъри са по-ниски, с по-слаби скелети, с по-малки гръдни обиколки и ханшове спрямо връстниците си отпреди 10 години. 32% от децата имат заболявания, присъщи на възрастните -високо кръвно, остеопороза или диабет. Всяко 2-ро дете до 4-и клас в София е с алергия; увеличена е заболяемостта от астма и други болести на дихателните пътища. 58% от учениците страдат

от нервни и психически заболявания, изпадат в истерия, агресия, оплакват се от безсъние, главоболие и страх. 61% от младежите между 14 и 18 години употребяват алкохол, 21% пушат всеки ден, 3%-ползват наркотици (данните са от Националния център по хигиена в София).

18. Провеждането на „здравна реформа", наложена отвън, която е планирана така, че да унищожава едновременно и пациенти, и лекари!

Какво още се прави за допълнително ерозиране на българското обществото?

1. Икономическо задушаване на народа.

2. Създаване на етническо напрежение чрез дискриминация и апартейд на българите от страна на криптоюдеи, турчеещи се българи и цигани.

3. Подлагане на българите на еврейско-циганско-турски терор по всевъзможни начини.

4. Груба намеса на Световната банка и МВФ, както и на други държави (главно САЩ и Израел) във вътрешните работи на страната; тотален шпионаж и манипулации.

5. Целенасочено унищожаване на селското стопанство и българските фермери.

6. Зомбиране чрез медиите под контрол и използване на психотронни средства за въздействие (включително и психогенератори, разрушаващи мозъка; например софтуер и чипове, вградени в някои клетъчни телефони, могат да се използват за това).

7. Въвеждане изучаването на цигански и турски език в началните училища и налагане на циганска азбука (сътворена от някой си Момчил Йонов).

8. Опити за подменянето на кирилица с латиница (а защо не с „циганската азбука" или с иврит например?!).

9. Финансов грабеж чрез тъй наречената „приватизация", чрез данъците и инфлацията;

10. Разложение на морала, подмяна на ценностната система и унищожаване защитната роля на религията (традиционната българска религия - православното християнство).

11. Фалшифициране на историята и премахване на важни раздели от българската история от учебниците.

12. Липса на правосъдие и полицейска сигурност, което стимулира престъпността и корупцията („Риба се лови в мътна вода"). Криминален терор над населението.

13. Насаждане на национален нихилизъм и втълпяване на комплекс за малоценност („бедна държава", „малка държава", „нищо не зависи от нас", „не можем да се мерим с по-напредналите народи" (по-напреднали с какво?), „циганска държава", „скапана държава", „резерват за таласъми" и така нататък).

14. Изпадане в пълна зависимост от МВФ и СБ, увековечаващи колониалната система и робството.

15. Приемане на множество идиотски закони, узаконяващи несъществуващи малцинства (като „помашко", „македонско", „каракачанско"...) и легитимиращи хомосексуализма и педофилията.

16. Опити за унищожаването на ядрената ни енергетика.

17. Военна „реформа" унищожаваща армията, въоръженията, ВПК и Националната сигурност на България и превръщането ни в зависими от благоволението на престъпни военни блокове (преди „Варшавския договор", сега НАТО).

18. Създаване на десетки подривни фондации и организации, формиращи фалшиво гражданско общество и работещи срещу националните интереси на България, като: „Отворено общество", „Хелзински комитет", „Атлантически клуб", „Институт за либерални изследвания", Фондация „Толерантност", „Джемини", институтите на Костов и фондацията на Елена Костова (бивша партийна секретарка от БКП), фондацията на Евгения Живкова (внучка на касапина палач Тодор Живков) и т.н., и т.н. В тези организации се подвизават все хора от богоборческите секти,

масонерията и бившата номенклатура на БКП.

19. Чужди фирми използват българите като опитни животни за тестване на нови лекарства, а на пазара и в аптеките умишлено се допускат вредни и опасни за здравето продукти и лекарства, които в други страни са забранени (например генномодифицирани храни, които е доказано, че рушат имунната система).

20. Държавата чрез административни лостове съсипва раждаемостта и не подкрепя по никакъв начин младите семейства.

21. Има сведения, че сираци от домовете се изнасят зад граница като донори на органи.

22. Скривайки се зад Закона за класифицираната информация, държавните служители засекретяват данни за: химикали за растителна защита, мутагени, биологично активни вещества, данни за опасни болести по животните (от които се заразява и човека), епидемии; резултати от научни изследвания, доказващи наличието на остатъчни количества над допустимото за пестициди, тежки метали, радиоактивни изотопи и други силни и опасни отрови и други. Гражданите са лишени от правото им на информация, и то такава, засягаща живота и здравето им.

23. За министри на културата се назначават умишлено „недоразумения" като Емма Москова*, Божидар Абрашев и Нина Чилова* (последната е с израелско гражданство!...); зам.-министър Бисера Йосифова*.

24. Узаконяване на опасни секти и на антихристиянските масонски ложи, практикуващи сатанински и богохулни ритуали, оскверняващи свещената българска земя. Стимулиране на разкол в Православната църква.

25. Антиконституционни действия на управляващите и атаки срещу институциите на държавата. Незаконни промени в Конституцията (например в частта забраняваща да се продава земя на чужденци!) и други.

26. Опити за федерализиране на страната чрез изкуствено административно разделяне и „автономност", което може да обособи

етнически анклави.

27. Расова дискриминация срещу българи и създаване на българофобски и ксенофобски (антибългарски) настроения. Етническо напрежение и еврейско-турско-цигански терор над българите.

28. Унищожаване на българската култура и образование с участието на Световната банка (СБ) и министерствата.

29. Целенасочено унищожаване на националната икономика чрез структурните реформи, налагани от СБ и МВФ.

30. Опити за прокарване на репресивни закони ограничаващи правата и свободите на българите; наличие на цензура, налагана от СЕМ (ръководен от човека на „Шалом" и ДПС Райчо Райков* - бивш офицер от ДС).

31. Чрез подставени лица, а вече и явно, чужденци (главно евреи и турци) изкупуват на безценица (по 30-50 лева за декар) първокласни земеделски земи и ги окрупняват в парцели-лати-фундии по 2000 и повече декара. Купуват се също така скъпи градски имоти, промишлени предприятия, здравни центрове, духовни средища и други.

32. Извършват се гнусни манипулации и груби фалшификации на изборите.

Списъкът от престъпления може да бъде продължен до безкрайност, но едва ли е нужно - схемата се разгадава и с „просто око". „Играчите" и колаборационистите също са локализирани (имената и подписите им стоят под съответните изобличаващи ги документи!)...

Наскоро в печата излязоха съобщения, че по предложение на природозащитници, жители на Флорида (САЩ), щели да гласуват на референдум дали да дадат конституционни права на бременните прасета, за да се ограничи жестокото и нечовешко отношение към тези животни (вестник „Уърлд нет дейли"). В Англия други природозащитници са издействали на изчезващите видове шимпанзета по 7000 лири (20 083 лева!) годишна издръжка! Във връзка с горното смятам, че е време да се замислим и погрижим и за българите, тъй като явно и те са вече „изчезващ вид"!

Тъй нареченият „български политически елит", състоящ се от национални предатели и чужди агенти, продължава да тъне в

евроинфантилизъм и атлантически наивизъм, разяден от тотална корупция и патологична алчност.

Всички тези потресаващи факти показват, че в България се извършва целенасочен и предварително планиран Геноцид и Холокост спрямо българите. Преки виновници за това ужасно престъпление срещу човечеството (без право на давност!) са всички продажни и марионетни правителства след 1989 г. до днешна дата включително (особено вредно е сегашното управление състоящо се от монархо-комунисти, „либерали", етно-религиозни сектанти и масони). Вина носят също лидерите на парламентарно представените партии, участвали във властта, и определени лица от държавната администрация (министерства, кметове, областни управители и други). Вината в никой случай не е колективна, тя е персонална и имената на виновниците за тези тежки престъпления в общи линии са добре известни (списъчно става въпрос за 200-300 души!). Те трябва да бъдат съдени от специален съд - трибунал; онези, които избягат зад граница, трябва да бъдат съдени от международен трибунал и върнати в страната за изтърпяване на наказанието си! В момента е възможно правозащитни и неправителствени организации да заведат дела за геноцид и престъпления срещу човечеството в наши и международни съдилища (например в Германия, чието законодателство позволява това). Тези престъпници, унищожили с икономически и други средства стотици

хиляди души в България, трябва да бъдат преследвани със същата настойчивост и последователност, както бяха преследвани нацистките военнопрестъпници от Втората световна война. Българският народ е също толкова уникален и ценен, колкото и другите народи. Само чрез справедливо възмездие ще бъде изобличена и разбита тази престъпна клика, която е огромна заплаха не само за България, но и за цялото човечество!...

Ето една сравнителна таблица за извършения Геноцид и Холокост срещу българите през последните 130 години.

Събитие

Убити и измрели цивилни Бежанци и емигранти Априлско въстание 1876 г. 50 000-100 000 души ? Руско-турска война 1877-1878 г. 150 000 души ?

Илинденско-Преображенско въстание 1903 г. 5684 души (репресирани 100 000 души) 30 000 души Балканска и Междусъюзническа война 1912-1913г.;

погроми в Тракия —1913 г. 363 000 души 210 000 души Македония 1913-1990 г. 30 000 убити (100 000 репресирани) 500 000 души Съветски съюз 1917-1990 г. 1000000 ? Тоталитарна комунистическа диктатура 1944-1989 г. 138000 (250 000 репресирани) 760 000 души „Демокрация" 1989-2005 г.

Над 700 000 измрели. Репресиран е целият български народ. 1500 000 души

Веднага се забелязва, че най-впечатляващи са „постиженията" на „демократите" във времето на „прехода".

Специалисти са изчислили, че ако не беше извършен този Геноцид и Холокост и ако страната ни не беше разкъсана от Ньойския диктат, сега в България щяха да живеят не по-малко от 30 милиона българи и щяхме да сме една от водещите и значими държави в Европа!

За да се пресече сегашният Геноцид, е нужно тези, които влязат в управлението на страната, да бъдат най-строго контролирани, но не от партии, а от народни организации, които да стоят над тях. Думата трябва да има истинският суверен - народът, и да се приеме принципът на пряката демокрация и издигане на лидери с качества. Останали без ефикасна пропаганда и постоянно вербуване на агенти, малкото хора, които управляват България, дирижирани от външни сили, бързо ще бъдат пометени и изхвърлени от властта.

Възмездие за виновниците за Геноцида и Холокоста над българи трябва да има, защото както е казал Шекспир: „Който на убийците прощава - той сам в убийствата ги насърчава!" Душите на невинните българи, изгорели в Българския Геноцид и Холокост, искат възмездие!... България ще се оправи само тогава, когато виновниците бъдат наказани, а страната започне да се управлява от честни българи, защитаващи българските национални интереси и провеждащи независима българска политика!

Библиография:

1. Авантюрите на руския царизъм в България. Документи от царските архиви, ИК „Стено", Варна, 1991 г.

2. Английски пътеписи за Балканите: Края на XVI - 30-те години на XIX в., Увод, съставителство и коментар Мария Н. Тодорова, изд. „Наука и изкуство", София, 1987 г.

3. Андартското клане в с. Загоричани, Костурско, на 25 март 1905 г.; в. „Македония", 21.03.2001 г.

4. Андонова, Нина. Комшиите си поделят България в таен проектодоговор, в. „Седмичен труд" бр. 19/11-17 май 2001 г.

5. Антонов, д-р Емил. „Тяхната борба" или как евреите завладяха света, изд. „Лаков прес", София, 1999 г.

6. Антонов, д-р Емил. Основите на национализма, изд. „Лаков прес", София, 2004 г.

7. Антонов, д-р Емил. Ритуалните убийства на „избрания народ", изд. „Лаков прес", София, 2001 г.

8. Ардити, Бенямин. Царица Сара-Теодора. Видни евреи в България, т. I, Тел Авив, 1969 г.

9. Бакалов, Константин. Шепот от преизподнята, изд. Граждански комитет „Защита на истината", Велико Търново, 1995 г.

10. Бакърджиев, д-р Кирил; Мария К. Бакърджиева. Доганхисар -Градец. По чужди земи и брегове, изд. Тракийска фондация „Кап. Петко Войвода", Хасково, 1998 г.

11. Бакърджиев, Кирил Ст.; Мария К. Бакърджиева. Република Доганхисар - Градец. Защита и разгром - 1913, изд. Тракийска фондация „Кап. Петко Войвода", София, 1992 г.

12. Балабанов, Делчо. Нашият отговор. Посвещава се на милион и половина арменци - жертва на първия геноцид на двадесети век, изд. в. „Ереван", София, 1992 г.

13. Балканите през погледа на две английски пътешественички от XVIII в.: писма на Мери Монтегю и Елизабет Крейвън, изд. на Отечествения фронт, София, 1979 г.

14. Балтаджиев, проф. Крум. Фалшификации и манипулации на българската история, сп. „Авитохол", кн. 20 и 21 / 2002 г.

15. Бойе, Жан. Заговорът на масоните, София, 1995 г.

16. Бочковар, Димитър. Духовния геноцид над българите, в. „Про и Анти", 31 август - 5 септември, 2001 г.

17. Бунич, Игор. Златото на партията, т.1, София, 1998 г.

18. Българи и евреи, сборник в две части, съставител и редактор проф. д.и.н. Александър Фол; изд. Център за изследване на българите, Организация на евреите в България „Шалом", „Тангра - Тан Нак Ра" общобългарска фондация, София, 2000 г.

19. Българи и хазари през ранното средновековие, сборник; съставител и редактор Цветелин Степанов, София, 2003 г.

20. Българите в Сърбия - църкви, манастири, религиозни права и свободи, Хелзинкски комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия, Цариброд, 2001 г.

21. България своенравния съюзник на Третия райх, сборник от документи, съставителство Витка Тошкова, Николай Котев, Николай Стоименов, Румен Николов и Стилиян Нойков, изд. Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец", София, 1992 г.

22. България. Френска хроника 1841 - 1878, книгоиздателска къща „Труд", София, 1998 г.

23. Българският ГУЛАГ. Свидетели, изд. на в. „Демокрация", съставители: Екатерина Бончева, Едвин Сугарев, Свилен Пътов, Жан Соломон, София, 1991 г.

24. Българско историческо наследство, сборник, фототипно издание; Г. С. Раковски. Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите - 1886; Никола Филипов. Българско изселване в чужбина от падането на България под турска власт до ново време; Петър Ст. Коледаров. Българщината в Мала Азия - 1940; Петър Атанасов. Българи в Приазовието - 1941; Вл. Дякович. Българите в Бесарабия - 1930; Петър Коледаров. Духовния живот на българите в Банатско - 1938; Яку Ронков.

История на банатските българи; К. Пърличев. Сръбския режим и революционната борба в Македония (1912-1915) - 1918; Атанас Сп. Разбойников. Обезбългаряването на Западна Тракия (1919-1924) - 1941; Румънските жестокости над отвлеченото Добруджанско население в Молдова - 1918, изд. „Глобус - 91", София, 1998 г.

25. Българско историческо наследство, сборник, фототипно издание; Трима апостоли на сръбския шовинизъм: Илия Гарашанин, Милош Милоевич, Стоян Новакович; Атанас Шопов, Христо Матов. Сръбските претенции на Македония - 1897; Стефан Бобчев. Какво бълнуват сърбите - 1915; Христо Герчев. Сръбски признания за Македония - 1918; Кирил Мирчев. Сръбската наука за езика на македонските българи - 1943; Стефан Младенов. Две достобележити сръбски книги - 1938; Пламен С. Цветков. Териториални промени в историята на съвременна България, изд. „Глобус - 91", София, 1999 г.

26. Българско историческо наследство, сборник, фототипно издание;

Христо Герчев. Сръбски свидетелства върху българите в Моравия - 1921; Тихомир Павлов. Българите в Моравско и Тимошко -1931, изд. „Глобус - 91", София, 1993 г.

27. Българско историческо наследство, сборник, фототипно издание; Митрополит Методий Кусевич. Македония в своите жители само сърби няма - 1913 г.; Стар българин, македонец (Митрополит Методий). Погрома на България виновникът - 1914 г.; Боян Пенев. Сръбският шовинизъм - 1916; Тихомир Павлов. Сърбизмът и българщината на Балканите - 1933, изд. „Глобус - 91", София, 1996 г.

28. Бъчваров, Янко. Глобалното зло, изд. къща „Рал - Колобър", София, 2000 г.

29. Вайнберг, Б. И. Этнография Турана в древности, изд. „Восточная литература" РАН, Москва, 1999 г.

30. Варшавски, М. (проф. Владимир Владикин). Какво са направили евреите за България?, София, 1933 г.

31. Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд, сборник Съдебния процес срещу Левски, под редакцията на проф. Александър Бурмов, издание на Народна библиотека „Св. Кирил и Методи", София, 1952 г.

32. Веснин, А. Щрих от българо-съветската дружба, в. „Про и Анти", 26 април - 9 май, 2002 г. (Препечатка от списание „Юност", бр. 8, 1989 г.)

33. Войнов, Георги. Досие „Ватикана". Процесът срещу католическите свещеници в България - 1952 г., сп. „Авитохол", кн. 24 / 2003 г.

34. Въчков, Александър. Сръбско-българската война - 1885 г., изд. „Анжела", София, 2000 г.

35. Геноцид армян в Османской империи, сборник документов и материалов, под редакциеи М. Г. Нерсисяна, изд. „Айастан", Ереван, 1983 г.

36. Геноцидът над арменците в Турция в светлината на българските дипломатически документи. Сборник от архивни материали, съставил Агоп Гилигян, изд. Общонационален комитет „80 години от геноцида над арменците", София, 1995 г.

37. Гецов, Петър Ив. Предателската роля на масонството в България, П-ца Глушков, София, 1934 г.

38. Гинсберг, Ашер. Протоколите на ционските мъдреци, второ издание, София, 2003 г.

39. Господинова, Мълвина. Богоборците, изд. „Бумеранг", София, 2002 г.

40. Грек, Иван; Николай Червенков. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, ИК „Христо Ботев", София, 1993 г.

41. Даймънт, Макс. Евреи, Бог, история, ИЦ „Шалом", София, 1998 г.

42. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония мит или реалност, изд. Македонски научен институт, София, 1996 г.

43. Дерншвам, Ханс. Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград през 1553 - 1555 година, изд. на Отечествения фронт, Институт по балканистика при БАН, София, 1970 г.

44. Джардина, Роберто. Истинският заговор. Изкачването на Кобурга за завладяването на Европа, изд. „Бомпиани", 2001 г. (на италиански език)

45. Димитров, Божидар. Венециански документи за българската история през XVI - XVII век, издателство „Борина", София, 1994 г.

46. Димитров, Пашанко. Баба Клементина, изд. на БАН, София, 1994 г.

47. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. Югозападна Македония 1903-1905 г., съставител Христофор Тзавелла, изд. „Македония прес", София, 2003 г.

48. Дойчинов, Любомир. Черните батальони на Сталин, изд. „Еър Груп 2000", София, 2001 г.

49. Донев, Гео. Христовата участ на Българите, Изд. „Светилник -СБО", София, 2001 г.

50. Дробязко, С; А. Каращук. Вторая мировая война 1939 - 1945. Восточнме легиони и казачьи части в Вермахте, изд. „Акт", Москва, 1999 г.

51. Дубнов, С. М. Краткая история евреев, изд. „Сварог", Москва, 1996 г.

52. Дънов, Петър. Израил и Българин, изд. „Хелиопол". Беседа държана на 8 септемврий 1940 г. в София - Изгрева, изд. „Хелиопол", София, 2001 г.

53. Дюк, Дэвид. Еврейский вопрос глазами американца, изд. „Свобода слова", Москва, 2001 г.

54. Евгений Босилков (1900 - 1952 г.). Документи от архивите на България и Франция, Главно управление на архивите при МС на НРБ, Дирекция „Информация и архив" при МВР, София, 2002 г.

55. Евреите по българските земи. Анотирана библиография, съставители Жак Ескенази и Алфред Криспин, изд. Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, София, 1999 г.

56. Еремеев, Дмитрий; Михаил Мейер. История на Турция в средните векове и ново време, академично издателство „проф. Марин Дринов", София, 1998 г.

57. Жестокостите при потушаването на въстанието след 4 септември 1903 г., в. „Македония" бр. 32, 12.09.2001 г.

58. Заимов, Стоян. Етюди върху „Записките" на Захари Стоянов, изд. „Парадокс" и Университетско издателство „Св. Климент Охридски", съставителство и научни студии Крумка Шарова, София, 2004 г.

59. Защо работите в България не вървят?, изд. „Хелиопол", София, 2003 г.

60. Из дневника на Бекерле - пълномощен министър на Третия райх в България, изд. „Христо Ботев", София, 1992 г.

61. Изчезнувшие народи, под редакции д.и.н. П. И. Пучкова, составитель - к.ф.н. С. С. Неретина, изд. „Наука", Москва, 1988 г.

62. Илиевски, Илия. Желевци, Първановци, Стояновци Таршисци виновни за трагедията на българския народ в България и Македония (документи), София, 2001 г.

63. Иман, Бахши. Джагфар Тарихн. Свод булгарских летописей, т. I, изд. „Огледало", София, 2001 г.

64. „Истина". Тематичен бюлетин, бр. 2 / 2001 г.

65. „Истина". Тематичен бюлетин. Българите в Сърбия, бр. 1 / 2000 г.

66. История на България, том 3-7, изд. БАН, София, 1982 г.

67. История на Османската империя, под редакцията на Робер Мантран, изд. „Рива", София, 1999 г.

68. Ифандиев, Георги. Сянката на Цион, ч. III и II, изд. „Жарава", София, 2002 г.

69. Йеромонах Анатолий (Берестов). Числото на звяра, ЕТ „Снежана Иванова", София, 1998 г.

70. Йонков, Христо. Панагюрище център на Априлското въстание. Научно документален исторически албум, Държавно военно издателство, София, 1975 г.

71. Йончев, Димитър. България и Беломорието (октомври 1940 - 9 септември 1944 г.). Военнополитически аспекти, изд. „Дирум", София, 1993 г.

72. Йосифов, Йосиф. Българските въстания 1393 - 1878 г., изд. „Сибия", София, 1998 г.

73. Йотов, Борислав. Империите са мъртви - България е още жива, изд."Нова звезда", София, 2001 г.

74. Киракосян, Джон. Младотурците пред съда на историята, „Партиздат", София, 1989 г.

75. Кицикис, Димитри. Османската империя, изд. „Кама", София, 2000 г.

76. Кондов, Колю. Истината е много страшна, изд. „Народен будител", Варна, 2000 г.

77. Константинов, Петър. За и против националните интереси на България. Из хрониката на една епоха 1878 - 1944 - 2001 г., изд. „Карина - М. Тодорова", София, 2001 г.

78. Косатев, Тодор. Тракийският въпрос във външната политика на България (1919-1923), академично издателство „Проф. Марин Дринов", София, 1996 г.

79. Косев, Константин, Николай Жечев, Дойно Дойнов. Априлското въстание в съдбата на българския народ, Академично издателство „Проф. Марин Дринов", София, 2001 г.

80. Косев, Константин; Николай Жечев; Дойно Дойнов. Априлското въстание в съдбата на българския народ, Академично издателство „проф. Марин Дринов", София, 2001 г.

81. Костов, проф. Любомир. Чуто, видяно, преживяно. По пътеките на моя живот, Стара Загора, 2003 г.

82. Куев, проф. д-р Куйо М. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете, изд. „Наука и изкуство", София, 1979 г.

83. Купър, Бил. Тихи оръжия за Безшумни войни, изд. „Хелиопол", София, 2004 г.

84. Кънчев, Николай П. Иван Михайлов - водачът на ВМРО, изд. На ВМРО - СМД, София, 1996 г.

85. Кънчев, Николай П. Секретарят на Ванчо Михайлов разказва, изд. „Орел", София, 1999 г.

86. Кънчев, поп Минчо. Видрица, изд. „Български писател", София, 1983г.

87. Кьосева, Нинел. Поглед върху кредитно - кооперативното дело на евреите в България във времето между двете световни войни, изд. Организация на евреите в България „Шалом" и Бней Брит „Кармел", София, 1999 г.

88. Ланин, Петър. Църквата и масонството, София, 1995 г.

89. Ляхова, Весела. До слънцето, повести, изд. рекламна агенция „Гея -2000", София 1992 г.

90. Макгахан, Джанюариъс. Американският свидетел, ИК „Стрелец", София, 2002 г.

91. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., съставител доц. Йордан Илиев Йорданов, изд. Македонски научен институт, София, 1995 г.

92. Марков, проф. Георги Г. Освобождение = окупация + грабеж, в. „Истина", бр. 15, 2004 г.

93. Масови убийства и зверства над арменците, извършени от младотурците през 1915 г. (из чуждестранния печат), съставил: проф. д-р Саркис Саркисян, изд. Общонационален комитет „80 години от геноцида над арменците", София, 1995 г.

94. Мачковска, Татяна. Владика готвел бунт срещу турците, в. „Седмичен труд", бр. 4/23.01.2003 г.

95. Мемишогл, доц. д-р Хюсеин. Страници от историческото минало на помаците, Анкара, 1991 г.

96. Меморандум относно промяна на статута на Западните покрайнини, изд. Национален комитет за промяна статута на Западните покрайнини и НЦБНС, София, 2003 г.

97. Меморандум, адресиран до Обществото на народите и Конференцията на посланиците, София, 1921 г.

98. Милетич, проф. д-р Любомир. Разорението на тракийските българи през 1913 година, изд. БАН, София, 1918 г.

99. Михайлов, Иван. Македония: Швейцария на Балканите, изд. „ОРБЕЛ", София, 1995 г.

100. Мишев, Д. България в миналото, Страници из българската културна история, печатница „Искра", София, 1916 г.

101. Москона, Исак. Някои допълнителни сведения към историята на еврейската община в Русе, Годишник, т. XXX, 1998/1999 г., изд. Организация на евреите в България „Шалом" и Бней Брит „Кармел", София, 1999 г.

102. Нагорни, А.; Г. Рябов. Аз - от контраразузнаването. Архивите са живи, „Партиздат", София, 1982 г.

103. Найденов, д-р Найден. Спомени с Иван Багрянов, ИК „Галик", София, 2002 г.

104. Народо-психология на българите. Антология, под общата редакция на проф. Минчо Драганов, изд. на Отечествения фронт, София, 1984 г.

105. Нерваль, Жерар де. Путешествие на восток, изд. „Наука", Москва, 1986.

106. Нешри, Мехмед. Огледало на света. История на османския двор, изд. на Отечествения фронт, София, 1989 г.

107. Николов, Иван. Българинът в мен, сборник, изд. „Македония прес", София, 2000 г.

108. Ньойски договор. С обяснителни бележки от д-р Б. Кесяков и Димитър Николов, изд. „Мартилен", София, 1999 г.

109. Павлов, Пламен; Иван Тютюнджиев. Българите и османското завоевание (края на XIII - средата на XV в.), историческа библиотека „Слово", Велико Търново, 1995 г.

110. Панич, Наташа. Цървена локва, повест, изд. „Корени" и Университетско издателство „Св. Климент Охридски", София, 2002 г.

111. Писарев, Емил. Някои въпроси за арменския геноцид, в. „Строго секретно", бр. 121, юни, 2005 г.

112. Платонов, Олег. Масонството без маска, изд. „Витяз", София, 2004 г.

113. Покъртителен щрих на геноцида, в. „Македония", бр. 13/29.03.2000 г.

114. Проучвания за историята на еврейското население в българските

земи XV - XX век, отг. ред. акад. Николай Тодоров, сборник, изд. на БАН, София, 1980 г.

115. Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане, сборник,

под редакцията на Донка Йотова, изд. „Литера принт", Стара Загора, 2002 г.

116. Първанова, Зорка. Между неосъществения Хюриет и неизбежната война, ИК „Хеликон - Петър Добрев", София, 2002 г.

117. Радич, Степан. Възродена България - 1878-1913, изд. Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец", София, 1993 г.

118. Разбойников, д-р Спас Ан.. Апостолите на свободата в Одринска Тракия, ИК „Иван Вазов", София, 2000 г.

119. Разбойников. Атанас Сп.; д-р Спас Ан. Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, изд. „Карина М. Тодорова", София, 1999 г.

120. Рид, Дъглас. Спорът за Цион. Потресаваща история на ционизма, Израел, Палестина, САЩ и Англия, изд. „Жар Птица", София, 2002 г.

121. Родопите през вековете. Историческа христоматия, редактор -съставител Петър Хр. Петров, изд. на БКП, София, 1966 г.

122. Рошковска, Анна. Българи и евреи във вековете на Османското робство (по паметниците на Възрожденската живопис), Алманах за историята на евреите в България, изд. Организация на евреите в България „Шалом" и Бней Брит „Кармел", София, 1999 г.

123. Рънсиман, Стивън. Падането на Константинопол, изд. на Отечествения фронт, София, 1971 г.

124. Самарджиев, Божидар. Арменският Въпрос и Англия (1894 - 1897),

Университетско издателство „Св. Климент Охридски, София, 1994 г.

125. Самуелс, Рут. По пътеките на еврейската история, издателски център „Шалом", София, 1994 г.

126. Сепетлиев, проф. Димитър. Диверсията, наречена „Разговори около кръглата маса" - януари - май 1990 г., брошура на в\ „Про & Анти", декември 2002 г.

127. Сидеров, Волен. Бумерангът на злото, изд. „Бумеранг", София, 2002 г.

128. Сидеров, Волен. Българофобия, ИК „Бумеранг", София, 2003 г.

129. Симеонов, Христо. Български национални легиони. Минало и настояще, София, 1999 г.

130. Социална харта на българското национално малцинство в Сърбия, изд. Хуманитарна организация „Солидарност", Цариброд, 1998 г.

131. Списък на най-големите военнопрестъпници и криминално -държавни престъпници през XX век, сп. „Авитохол", кн. 22 и 23 / 2002 г.

132. Справка относно българите в Гърция, съставител проф. д-р Григор

Велев, Научен център за българска национална стратегия, София, 2002 г.

133. Стаменов, Митре. Как Вълко Червенков изгони агентите на Берия от България, в. „Дума", 5 -6 октомври, 2001 г.

134. Станев, Никола. История на нова България 1878 - 1941, издателски център „Иван Вазов", София, 1992 г.

135. Станишев, Николай Хр. Кратка история на българите от най-стари времена до днес, книгоиздателство „Хр. Г Данов" - О. О. Д-во, София, 1942 г.

136. Страници от българската история. Очерк за ислямизираните българи и национално-възродителния процес, под редакцията на акад. Христо Христов, изд. „Наука и изкуство", София, 1989 г.

137. Субашки, Васил; Стойчо Йотов. Безбожието на българина, „Партиздат", София, 1985 г.

138. Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи

и дискусии 1944 - 1950, съставители: Вера Мутафчиева, Весела Чичовска, Дочка Илиева, Елена Нончева, Златина Николова, Цветана Величкова, Академично издателство „проф. Марин Дринов", София, 1995 г.

139. Съсълов, Димитър. Велика Сърбия или България, фототипно издание (от 1932 г.), изд. „Македония прес", София.

140. Тимев, Александър. Турския геноцид над българите в Тракия, в. „Македония", бр. 13 / 04.04.2001 г.

141. Тодорова, Зденка. Прикриващото пиянство в Ньой, изд. „Македония прес", София, 1994 г.

142. Томанова, Ружа. В безсрочно заточение, в. „Про и Анти", 11-17 февруари, 2000 г.

143. Тотев, Анастас Ю.; Габриела Н. Владимирова. Международни

договори, свързани с войните за обединението на българския народ 1912 - 1913 г., Университетско издателство „Св. Климент Охридски", София, 2000 г.

144. Трайков, проф. д-р В. Турския геноцид над българите в Източна Тракия, в. „Българска трибуна", 10.02.2001 г.

145. Трахтенберг, Джошуа. Дьявол и евреи. Средновековие представления о евреях и их связь со современнмм антисемитизмом, изд. „Гешарим", Москва, 1998 г.

146. Трифонов, Стайко. Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот 1912-1915 г., изд. Тракийска фондация „Кап. Петко Войвода", София, 1992 г.

147. Троански, Христо. Черна книга на българския комунизъм. Избиваха и грабеха, в. „Истина", бр. 15, 2004 г.

148. Убивах заедно с Лев Главинчев, в. „Про и Анти", 26 януари - 1 февруари 2001 г.

149. Френски пътеписи за Балканите: XV - XVIII в., съставила и редактирала Бистра А. Цветкова, изд. „Наука и изкуство", София, 1979 г.

150. Хаджиниколова, Елена. Българите в Южна Македония - 70-те години на XIX в., изд. „Наука и изкуство", София, 1999 г.

151. Хасковлийката Мария: Аз играх истинска руска ролетка, интервю

на Тодорка Николова, в. „Шок", 1 - 7.05.2003 г.

152. Херцл, д-р Теодор. Еврейска държава, фототипно издание 1994 г.

(първо издание - София, 1947 г.), издателски център „Шалом", София.

153. Ходос, Едуард. Еврейский синдром, изд. „Свитовьщ", Харьков, 2001 г.

154. Христакудис, Апостолос. Аврам Бенароя (1887-1979) живот и дейност, Годишник Алманах за историята на евреите в България, изд. Организация на евреите в България „Шалом" и Бней Брит „Кармел", София, 1999 г.

155. Христоматия по история на България 1944 - 1948, Народна демокрация или диктатура, съставители: проф. д-р Любомир Огнянов, ст.н.с.к.п.н. Митка Димова, доц. к.и.н. Милчо Лалков, изд. „Литературен форум" - ООД, София, 1992 г.

156. Хуманисти на XX век. За масовото клане на арменците през 1915 г., съставил: проф. д-р Саркис Саркисян, изд. Общонационален комитет „80 години от геноцида над арменците", София, 1995 г.

157. Царица Йоана. Спомени, Университетско издателство „Св. Климент Охридски", София, 1991 г.

158. Цветков, Пламен С. България и Балканите от древността до наши

дни, изд. „Зограф", Варна, 1998 г.

159. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., съставители Ива Бурилкова и Цочо Билярски, ИК „Синева", София, 2001 г.

160. Шарланов, проф. Диню. Тиранията - жертви и палачи, библ. „Незаличими свидетелства", ИК „Стрелец", София, 1997 г.

161. Шахак, Израел. Еврейска история, юдейска религия: бремето на 3000 години, ИК „Огледало", София, 2003 г.

162. Шишманов, Димитър. Необикновената история на малоазийските българи, изд. Рекламно-издателска агенция „Пони", София, 2000 г.

163. Щерионов, Щелиян Д.; Ангел С. Джонев. Документи за положението на българите в Македония (началото на XX в.). Български документи от Архива към Музея на македонската борба в гр. Солун, Кюстендил, 2001 г.

164. Яйсман, Михаел. По-добри овце и хора. Казахстан отваря архивите си за съветските концентрационни лагери, в. „Про и Анти", 22 - 28 февруари, 2002 г.

165. Яруллина, доц. Татяна. Величието на Волжка България, библ. „Елбеген", ИК „Огледало" и ИК „Български хилядолетия", София 2002 г.

166. Dekmejian, R. Hrair. Determinants of Genocide Armenians and Jews as case studies, Transaction Books, New Bunswick, 1986.

167. Songeon, Guerin. Histoire de la Bulgarie, depuis les origins jusqu a nos jours, Paris, 1913.

168. Zehnder, А. Der Bulgarische Nationale Bauerbund, Sofia, November, 1929 (Швейцарски държавен архив).

автор:Георги Войнов