Премълчаното за лагерите в Ловеч и Скравена
СПИСЪК
НА 147 ЖЕРТВИ ОТ КОМУНИЗМА В „ЛАГЕРА НА СМЪРТТА” ТРУДОВИЯ ЛАГЕР- КРАЙ ЛОВЕЧ
1. Алил Агов Алилов Касъмов- с. Михайлово, Врачанско
2. Анани Костадинов Янев Васев – гр. Перник
3. Асен Аврамов Стоичков Тошев-гр.София
4. Асен Георгиев Спасов Арсов „Тито с. Борика, Ихтиманско
5. Борис Христов Бушев- гр.Сливен
6. Божко (Бойко) Георгиев Илиев Босилков-гр.София
7. Васил Христов Стоев Янчев-гр.София
8. Васил Драков Василев-гр.Бургас
9. Васил Димитров Велинов Сватов гр.Кюстендил
10 Боян Михайлов Кръстев Гигов-Лева река,Трънско
11 Борис Илиев Шуманов Петров-гр.Пловдив
12 Борис Ценов Тодоров Бабинсганев гр.Враца 13 Боян Евтимов Лазаров-с. Бохова –Пернишко
14 Владимир Николов Билчев Василев-Русе
15 Владей Илиянов Ахмедов Османав-с.Вакил-Силистренско
16 Васил Донев Василев Чолаков-с.Тъжа,Старазагорско 17 Васил Петров Илиев Станчев-с.Гарван Силистренско
18. Владимир Пейчев Иванов Станчев-София
19. Вахан Мелнанов Каспаров Хазанов-Варна
20. Владимир Йонков Станков Кръстев-Бяла Слатина
21. Владемир Димитров Котев Коцаланов
22. Васил Маринов Тодоров Атанасов-с.Бързина Провадийско
23 Васил Панов Атанасов Янакиев-с.Орлов дол Тополовградсо
24 Владимир Йорданов Георгиев Митев-с.Иванче
25 Георги Петров Павлов Димитранов-София
26 Григор Симеонов Павлов Колев-с.Козловец Свищовско
27 Георги Стефанов Тодоров Крушанов-Пирдоп
28 Георги Николов Вутов Кадийски-Видраре Софийско
29 Димитър Русев Тенев Йорданов- Сливен
30 Георги Драганов Драганов Кърджиев-Бургас
31 Георги Илиев Чочков Илиев- Пазарджик
32 Георги Темелков Стоянов Аврамов- София
33 Георги Тодоров Стоянов- Батак 34 Георги Младенов Станков-с. Тутракан, Видинско
35 Данчо Найденов Дяковс.Катунец Ловешко
36 Димитър Танев Иванов Щерев- Русе
37 Доко Минков Димитров Георгиев- Русе
38 Димитър Георгиев Петков Калев-с.Лозен Търновско
39 Димитър Владимиров Димитров Боляров-Полски Трънбеш
40 Димитър Христов Тодоров Чобуклийски- Враца 41 Димитър Стоянов Попов Воденичаров- Димитровград
42 Дауд Трайков Адмов Алиев /Дауд Триков Аджов/-Криводол Врачанско
43 Добри Василев Георгиев Добрев- Варна
44 Драгомир Аврамов Драганов Коджейков- София
45 Димитър Евтимов Пенков Неделков-с.Върбовска Търновско
46Емилиян Парушев Стойчев (Стоев)- Варна
47 Енчо Иванов Григоров Костов-София
48 Анани Костадинов Янев Васив-гр.Перник
49 Цвятко Петров Лалов-Пловдив
50 Желю Иванов Желев Бъчваров- Сливен
51 Желязко Василев Стоев Бъчваров-с.Топалово
52 Златко Петров Георгиев Златков (Златко Петров Златков Георгиев)-с.Вършец
53 Захари Динев Зачев Минчев-с.Кортен,Сливенско
54 Иван Атанасов Веселинов Бързаков-с.Кара Були,Пазарджишко
55 Йордан Стоичков Велев Дренков-с.Червен,Асеновградско
56 Иван Минков Карадочев-гр.Троян
57 Иван Маринов Митроев-с.Подем,Плевенско
58 Иван Георгиев Стефанов Попев-Бургас
59 Ибо ДаудовАлиев Исмаилов-Кнежа
60 Иван Рюстенов Юсеинов (Иван Рюстенов Юсеинов)-София
61 Илия Цветков Иванов Цветков-с.Старопатица,Видинско
62 Ибрям Юсеинов Юсеинов-с.Сандрево-Русенско
63 Илия Курчев Тодоров Стоянов-с.Трънковица Провадийско
64 Иван Стоянов Пампоров-с.Драганово Пловдивско
65 Йордан (Данайл) Георгиев Джалков Карлапанов-Плевен
66 Йордан Недев Христов Узунов-Варна
67 Йордан Димитров Русев Карачоров-Айтос
68 Йордан Генов Михайлов Драганов-с.Стрелец Г.Оряховско
69 Иван Енчев Григоров Костов-София
70 Иван Георгиев Тотев Камбуров-с.Деветак Бургаско
71 Кирил Маринов Маринов Петков-София
72 Костадин Ценов Луканов Туджаров-София
73 Кръстан Младенов Донков Китов-София
74 Кирил Илиев Гочев Цветков-с.Кричим,Пловдивско
75 Костадин Стоянов Иванов Алабаджанов-с.Флорентин,Видинско
76 Коста Тошков Пипиков Бебев-с.Новачене
77 Костадин Михайлов Чангъров-с.Горни Пасарел,Софийско
78 Любен Ненов Лавтеров-с.Чарняавци,Габровско
79 Любен Боянов Боянов-с.Црънча,Пазарджишко
80 Любен Илиев Дончев Конакчиев-с.Златарица,Търновско
81 Лукан Иванов Братанчев (Братайчев)-Кнежа
82 Любен Димитров Паунов Христов-София
83 Мехмед Исмаилов Агов Яшаров (Арифов)-София
84 Михаил Петров Стоянов Димитров-Пловдив
85 Милка Манолова Малиновска-София
86 Михаил Стойнов Михов Стойнов-Хасково
87 Марко Раиков Марков Райков-с.Съдиево,Старозагорско
88 Милко Стефанов Карамфилов Захариев-Коларовград
89 Методи Тодоров Пасков Николов-с.Харлец,Врачанско
90 Михаил Атанасов Стефанов Гюров-Петрич
91 Милко Димитров Михов Димов-Плевен
92 Никола Георгиев Фотев Атанасов-Ямбол
93 Никола Маринов Николов Чинтов-с.Голямо Вратаново,Русенско
94 Нури Асанов Алиев-Силистра
95 Никола Радов (Радев) Мачев-Панагюрище
96 Найден Ценов Борисов Каменов-Лом
97 Петър Русчев Иванов Русчев-Сливен
98 Паско Ангелов Спартов-с.Покрайна,Видинско
99 Радко Христов Чобанов Рачев-София
100 Рахамин Авран Моше Ароете-София
101 Рамадан Юсеинов Кадиров-Кърджали
102 Руси Георгиев Гарбатов-с.Пиргово,Русенско
103 Ради Петров Христов Дечев-Сливен
104 Райф Алиев Кьормахмедов-Русе
105 Стефан Тодоров Русев Тодоров-Варна
106 Стоян Киров Керяков Каразов-Бургас
107 Славчо Михайлов Славчев Тодоров-Бургас
108 Светослав Петков Петров Гаврилов-Габрово
109 Сали Салиев Караалиев-с.Ветренци,Търновско
110 Стефан Атанасов Стефанов (Салиман Ахмедов Салиев)-София
111 Спас Йорданов Величков Йовчев-Шумен
112 Стойчо Кръстев Вълков Бочев-с.Слатина,Ловешко
113 САбри Юсеинов Юсеинов Мустафов-Пловдив
114 Тинко Панайотов Костов Панайотов-Шумен
115 Тодор Николов Гинов Георгиев-Берковица
116 Тодор Александров Петров Сулчев-с.Сребрново,Пазарджишко
117 Тодор Петров Начев-с.Жиглица,Видинско
118 Тодор Цветков Тодоров Алексиев-София
119 Христо Ангелов Димитров Ангелов-Варна
120 Христо Паунов Вълчев-Елин Пелин
121 Хачик Агоб Пиринян-Хасково
122 Халит Махлудов Мехмедов-с.Овен,Русенско
123 Шефкет Юсеиннов Делиев Асанов-Шумен
124 Юсеин Ахмедов Асков-с.Добромирка,Габровско
125 Генчо Недков Генчев-София
126 Дина Георгиева Тицина-Велинград
127 Гюлза Рашидова Амидова-София
128 Иван Тодоров Дачев Хинков-Плевен
129 Димитър Димитров Младенов-с.Лозен,Търновско
130 Грую Николов Ненов-Казънлък
131 Лалю Димитров Генов Сираков-с.Глаженя,Ловешко
132 Илия Иванов Станев Иванов-Русе
133 Анжело Костов Антонов-София
134 Юсеин Илизов (Османов)-Хасково
135 Иван Йорданов Цанев-с.Миная,Търновско
136 Владимир Атанасов Лютов-София
137 Бойко Георгиев Илиев Босилков-София
138 Стойчо Димитров Петков-с.Скобелево,Хасковско
139 Александър Георгиев Николов-София
140 Тодор Божинов Колев Стоянов-Тявна
141 Найден Венков Атанасов Вълчев- с.Негован,Софийско
142 Митю Василев Савов Стойков-Видин
143 Крум Тодоров Иванов Бъчваров-Пловдив
144 Милю Димитров Василев-с.Червен бряг,Търновско
145 Иван Тодоров Калчев-Провадия
146 Димитър Драганов Илиев-с.Ракево,Врачанско
147 Димитър Миланов Цветков-София
Годината е 1959, месецът септември. 166 души от току що закритото трудово-възпитателно общежитие (ТВО) в Белене са преместени в няколко изоставени бараки до каменна кариера край Ловеч. За следващите три години това място се превръща в зловещото българско копие на Сталиновия ГУЛАГ. През него минават над 1500 души. Със садистична методичност са смачкани хиляди човешки живота, разбити са стотици семейства, а 147 изпратени в лагера никога не се връщат. Когато 30 години по-късно, на 22. III. 1990, прокурорът на въоръжните сили ген.-майор Боню Трендафилов (покойник) подписва постановление за образуване на следствие за изясняване на престъпленията в лагерите край Ловеч и Скравена нито жертвите, нито преките изпълнители, камо ли широката общественост знаят пълната истина. Само малцина от партийната върхушка и и няколко висши служители в МВР са наясно с цялата история. За да не се стовари удара върху партията в ръководството на БКП ловко го отбиват като с откъслечните разкрития в партийния орган "Работническо дело" го насочват към Мирчо Спасов, който трябва да изиграе последната си роля - тази на изкупителна жертва. Още на пленума на 16. ХI. 1989 седмица след като вече неговия покровител Живков вече не е на власт вътрешният министър Димитър Стоянов в изказването си призовава за разкриването на "зловещата роля на Мирчо Спасов". Първите двама висши функционери, които са изгонени от партията се оказват именно старите бойни другари Живков и Спасов. На ХIV извънреден конгрес на БКП Мирчо Спасов е вече отписан. След конгресната препоръка да бъде лишен от членство в БКП в решението си за бившия зам.-вътрешен министър, Централната комисия по партийна етика на БКП (КЦПЕ) записва: "С повишени критерии и партийна взискателност следва да се оцени вината на Мирчо Спасов за допуснатите беззакония и извращения в лагера край Ловеч през 1959-1962. Не е приел съществени мерки, а дори е указал и побоища...Той носи лична отговорност за извращенията", заключава комисията. Тя отбелязва, че след разкриване на злоупотребите на Спасов в служба "Културно наследство" при МВнР на пленума от 2. III. 1982 "Живков и Политбюро проявили снизхождение и само са го извадили от състава на ЦК без материалите да са предадени на съдебните органи". ЦКПЕ изключва от редовете на БКП Мирчо Спасов. В партията обаче както по-късно става ясно не казват цялата истина за лагерите, просто защото не е изгодно. Самата БКП и правоприемницата й БСП пропускат да се извинят за лагерите и до днес.
На 29. III. 1990 прокурорът от прокуратурата на въоръжените сили полк. Лилко Йоцов, на когото е възложено дело 4/1990 за лагерите, издава постановление за арестуването на Мирчо Спасов. На следващия ден с указ № 344 на Държавния съвет, чийто председател тогава е Петър Младенов, на Спасов са отнети званието генерал-полковник и всички ордени и награди. На 29. III. 1990 една от най-силните фигури в МВР и партията през 60-те и 70-те недосегаемият до тогава Мирчо Спасов за първи път застава лице в лице с прокурор като обвиняем. Той прави разкайващо самопризнание: "От днешно време преценявам, че беше нереално да се изпращат в лагера лица без присъди, но по това време не мислех така. Ние - политбюро на ЦК на БКП и нашето министерство силно копирахме съветските другари, техния опит. През 1959 бях най-младия зам.-министър на МВР и ме натовариха да отговарям и създам лагера край Ловеч. Заповедта ми бе предадена от министъра Георги Цанков на заседание на колегиума на министерството. Предполагам, че има решение на ЦК. Сигурен съм, че лагерът се създаде с решение на ПБ на ЦК на БКП".
Твърдението на Мирчо Спасов обаче се оказва погрешно и по-скоро е опит да се пренесе отговорността и към политбюро. В действителност не е открито решение на политбюро за създаване на лагера край Ловеч. От намерените стенограми на политбюро обаче е ясно едно, че въпросът е обсъждан и никой от неговите членове не може да отрече, че не е знаел за създаването на лагера край Ловеч.
Реализирането на тази идея не е някакво случайно изключение в действията на БКП, а точен израз на политиката й, водена още от момента на взимане на властта. За това свидетелства и богата предистория. Тя започва със създаването на лагери още ведната след 9. IХ. 1944. Чрез тях БКП извършва безпардонна разправа с опозицията до пълното й ликвидиране както и смачква в зародиш противниците си в обществото. Онези, които по една или друга причина са пропуснати от Народния съд са застигнати от въдворяване в ТВО или изселване в затънтени райони за дълги години.
Първият лагер е създаден до Сандански - гара Свети Врач през януари 1945 и е просъществувал до март същата година. След това е преместен в Станке Димитров (днешна Дупница), където е функционирал до септември 1945. Друг лагер от март до 1947-1948 е създаден край яз. "Росица" (днешен "Стамболийски"). От октомври 1945 до края на 1946 в пернишката мина "Куциян" са въдворявани белогвардейци. През 1948 "Куциян" се разделя на две, защото са докарани голям брой земеделци Николапетковисти и една част от лагеристите е преместена край с. Богданов дол, Пернишко до 1951, а друга в с. Николаево, Казанлъшко до юли 1949. Лагер се създава и в с. Ножарево, Силистренско, край Тутракан от началото на 1947 до средата на 1952. За жени е имало легер в един от манастирите край В. Търново, който през 1947 е преместен в с. Босна, Тутраканско. Край с. Бошуля, Пазарджишко от 1945 до 1949 е просъществувал лагер само за криминално проявени лица.
В протокол №5 от 27. IV. 1949 на Министерски съвет, чийто председател по това време е Васил Коларов, се обсъжда и взима решение № 1 на МС от същата дата на островите на Белене да се организира в ТВО и то да стане основен лагер за политически лица. След създаването му всички политически противници на БКП са събрани там.
На 8. VII. 1952 Вълко Червенков пише писмо до МВР, с което иска в политбюро да бъде представен "точен доклад от Георги Цанков (тогавашен вътрешен министър, б. а.) за броя на въдворените, причини и пускания". В строго поверително писмо МВР отговаря, че в ТВО към този момент са се намират 2323 лица, от които 2248 мъже и 75 жени. В поверителната справката се изнасят и конкретни данни за настаняване в ТВО:1949 г. - 249 души, 1950 г. - 233,1951 г. - 1459, 1952 г. - 355
По характера на причини за въдворяването те са разделени на:
1. Бивши белогвардейци, участвали в окупационния корпус в Югославия и други вражески прояви - 5 души
2. Бивши полицаи, извършвали убийства, изтезания преди 9. IХ. 1944, укрили се от Народния съд - 262
3. Бивши царски офицери за престъпления до 9. IХ. 1944, укрили се от Народния съд - 173
4. Провокатори и за предателства в партията - 47
5. Активни Ив. Михайловисти (ВМРО) - 41
6. Лидери, бивши министри и други водачи на буржоазни и фашистки партии - 65
7. Ръководещи и активни Никола Петковисти и Лулчевисти, членове на върховното и окръжни ръководства, народни представители - 529
8. Бивши водачи на легионери и ратници - 66
9. Изменници на родината, заловени на границата или в опит и подготовка за това - 26
10. Ятаци и помагачи на бандити или шпиони и дивесанти, прехвърлени в страната - 279
11. Участници в нелегални конспиративни групи и организации - 170
12. Разпространители на злостни слухове и вражески пропаганди, разпространяване на анонимки и други разни - 243
13. Чуждунци, влезли нелегално в страната по неустановени причини - 41
14. Анархисти с активни действия - 43
15. Сътрудници на полицията - 98
16. Сътрудници на чужди разузнавания - 91
17. Криминални престъпници: рецидивисти, сводници и проститутки - 144.
В дело №4/1990 за лагерите е приложена и строго поверителна справка за въдворени лица в ТВО към 25. VII. 1953 в ТВО-Белене. Тогава в него са се намирали общо 1913 души. Задържани за контрареволюционна дейност са 1732 лица, а за криминални прояви - 181. Със заповед №22 от 5. VIII. 1953 на МВР са освободени 858 лица, останали са 1055. От тях 874 за контрареволюционна дейност и 181 - криминални.
За контрареволюционна дейност:
1. Полицейски служители - 156
2. Бивши офицери - 92
3. Анархисти - 16
4. Никола Петковисти - 123
5. Разни (Михайловисти, демократи) - 290
6. Провокатори - 27
7. Бивши министри и ръководни лица на опозиционни партии - 21.
С протокол "А" №135 на ПБ на ЦК на БКП в състав - В. Червенков, А. Югов, Т. Живков, Г. Дамянов, Г. Цанков, Г. Чанков, М. Нейчев, Р. Дамянов от 5. IХ. 1953. се предлага да се закрие единственото в страната ТВО в Белене, в което са изпращани лица за контрареволюционни и криминални престъпления. Ръководството на партията потвърждава освобождаването на 853 лица в Белене, извършено на 5 август и от 1 септември същата година да бъдат освободени още 584 въдворени. В съобщение на председателството на Народното събрание и Министерския съвет се казва, че "са налице условията за закриване на ТВО-Белене и за вдигане на изселническия режим над разселените лица.". В друг доклад на членовете на политбюро Г. Цанков, Г. Дамянов и М. Нейчев от 26. VIII. 1953 е отсята информация само за "останалите към 1953 в ТВО бивши министри и ръководни дейци на буржоазни партии". Посочват, че могат да бъдат освободени Недялко Атанасов Мочуров, Христо Николов Стоянов, Любен Ангелов Диков, Димитър Досев Вълев, Петър Николов Сърбински, Минчо Петров Драндаревски и Райна Николова Папардова. За Иван Вълков, Александър Гиргинов, Стойчо Мушанов, Марко Рязков, Никола Недев, Петко Стоянов се уточнява, че могат да бъдат предадени на съд. От задържаните 118 бивши офицери се посочва, че може да бъдат пуснати 29, сред които генералите Крум Лекарски, Васил Любенов, Кирил Янчулев, Тодор Тошев и Боню Бонев. На съд можело да бъдат предадени 89 души сред които бившите генарали Ганчо Иванов, Никола Ганчев и Констадин Чешмеджиев. В същия доклад се посочва, че след 9. IХ. 1944 в страната са изселени общо 7025 семейства с 24624 членове.
След закриване на ТВО-Белене от 1. I. 1954 до 5. ХI. 1956 не имало въдворяване по политически причини. С Указ за изменение на Закона за Народната милиция, публикуван в бр. 25/29. III. 1955 в "Известие на президиума на Народното събрание" се приема поправка за ТВО. С нея в трудово-възпитателно общежитие със санкция на министъра на вътрешните работи и главния прокурор се въдворяват за определен срок криминални престъпници, спрямо които наложените наказания не са изиграли възпитателна роля. На 4. VIII. 1956 Указ № 468 за някои права на Народната милиция претъпрява промяна. С парагараф единствен се приема, че милицията с разрешение на главния прокурор може да взима три вида мерки "спрямо лица, осъждани за престъпления срещу Народната република или такива, които с оглед на миналите и сегашните си антинародни прояви могат да съставляват опасност за обществения ред, спрямо рецидивисти, осъждани за престъпления против обществената и личната собственост, за разврат, подправка на документи и парични знаци, за насилие спрямо органи на властта или за хулиганство, както и спрямо лица, които нямат постоянно местожителство съзнателно отблягват да се занимават с обществено-полезен труд или систематически скитат из страната".
Трите мерки са:
а) принудително установяване на друго местожителство за определен срок
б) забрана за напускане на местожителството за определен срок
в) настаняване за определен срок в ТВО, ръководено от МВР под надзора на прокуратурата. Срокът за престояване в ТВО се определя от министърът на вътрешните работи и главния прокурор. Три години по-късно, през 1959 последната точка от указа ще се използва от МВР като законово основание за изпращане на "хулиганите" в секретния лагер край Ловеч.
Въпреки, че няма реална опасност в България да се случат събитията от Унгария през 1956 партията взима превантивни мерки и ТВО в Белене отново се превръща в политически лагер като е напълнено с опасните за комунистичските управници лица. Априлският племут от 1956, на който Живков затвърждава позициите си като първи секретар на ЦК на БКП от 1954, вече е минал. Следвайки ленинските принципи диктаторът поема твърд курс към "укрепване завоевания на социализма". С протокол "Б" №9 от 17. ХI. 1956 ПБ на ЦК на БКП взима решение за изселване от столицата на всички обществено опасни лица. В него е записано: "Да се въдворят в ТВО-Белене най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи, настанили се на местоживеене в София и други големи градове".
Стига се до датата 21. I. 1958, когато на заседание на ПБ на ЦК на БКП по доклад лично на Тодор Живков се обсъжда въпроса за засилване на борбата против хулиганските прояви. Решението буквално е следното: "С цел да се засили борбата против някои зачестили хулигански прояви политбюро счита за целесъобразно др. Георги Цанков (министър на вътрешните работи, б. а.) да организира въдворяването на принудителен физически труд отявлени и вредни за обществения ред хулигани, крадци, рецидивиски и други разложени елементи".
През август 1959 при едно интервю с чуждестранни журналисти министър-председателят Антон Югов, заявява, че в България няма вече ТВО. Откровената лъжа, тъй като лагерът в Белене е работил с пълна пара, е могла да предивика негативни външнополитически последствия, събира спешно партийната върхушка, която решава незабавно да бъдат освободени по голямата част от въдворените в Белене. Това става с решение от 27. VIII. 1959 политбюро в състав Тодор Живков, Иван Михайлов, Георги Цанков, Димитър Ганев, Вълко Червенков, Димитър Димов, Младен Стоянов, Станко Тодоров и Пенчо Кубадински като е прието да се освободят всички 276 политически и 981 за криминални прояви. В ТВО остават 166 лица, определени като непоправими рецидивисти. На същото заседание от 27 август вътрешният министър Георги Цанков в строго секретен доклад посочва какво трябва да стане с тези останали 166 рецидивисти. Той излага пред политбюро решението, "че за по-правилното и по-ефективно воденеводене на борбата срещу криминалните рецидивсти и хулиганите е целесъобразно да се разреши сега - временно МВР в отделни случаи за лица по много прецизна оценка, които са станали нетърпими за обществото поради многобройните нарушения от тяхна страна на спокойствието на гражданите, да ги изпраща на принудителен физически труд в отделни обекти като каменни кариери и други подобни". В тази връзка той предлага на политбюро неосвободените до тогава 166 лица от Белене да останат на тежък физически труд. Въпреки, че няма открито решение на ПБ на ЦК на БКП и прокуратурата през 1990 приема, че политбюро не е взимало такова, предложението на вътрешния министър Цанков в действителност е изпълнено. Въпросните 166 непоправими рецидивисти поставят началото на лагера край Ловеч. Него МВР формира като Трудовата група-Ловеч, филиал на ТВО-Белене с щатен състав 7 офицери и 83 старшини - охрана и надзиратели. 40 години по-късно се разбира, че съдба на заточените край Ловеч е решена с благословията на Тодор Живков след предварителен разговор на министър Георги Цанков лично с диктатора. Затова свидетелстава неизвестена и непубликувана досега стенограма от заседанието на политбюро от 5. IV. 1962, когато вече скандалът с лагера тресе партията и ПБ на ЦК решава да го закрие. Изказването на Георги Цанков показва, че още през 1959 Живков е бил информиран за новия лагер: "През 1959 ние разгледахме обстановката в страна и дойдохме до заключението, че не ще може да държим лагера Белене. Говорихме с др. Живков няма ли да е разумно да закрият този лагер. Ако има хора, които са непоправими, да се пратят в затворите. Белене остана за усложнено време. Ставаше въпрос за една група от 500-600 души - какво да ги правим? Дали да ги пуснем и да започнем да ги гоним наново или да ги изолираме някъде. Тогава решихме да открием една кариера в Ловеч, където да приберем тези хора и да ги превъзпитаваме чрез тежък физически труд".
