Геноцидът извършен над баща ми от ДС!!!

            
 Как баща ми беше арестуван от ДС и повече не се появи, защото по нареждане на Държавна сигурност беше даден на прасетата. 

Уважаеми Господа  Депутати, Демократи и Вие Управляващи от Държавна сигурност

Уважаеми Господа  Депутати, Демократи и Вие Управляващи от Държавна сигурност,

   Във връзка с подадената ми жалба до Вас и отговора от Министерството на вътрешните работи,
Ви уведомявам следното:

   От извършената проверка от САД „Информация и архив” изкарват баща ми че е бил по КРИМИНАЛНА ЛИНИЯ в „Лагерите на смъртта” но никога не ми е отговорено на това което искам в реалността за да се опровергаят техните НЕ истини!!!

Как след двайсет години действат остатъците от Държавна сигурност в България

През януари 1959г.майка ми беше  принудена от ДС  да се разведе. Фиктивния развод е по нареждане на ДС и беше извършен, но живееха заедно с баща ми.

В мразовитата февруарска вечер / 02.02.1959г./ прибирайки се с баща ми пред нас застават три лица които щракват белезниците на баща ми и ни  отвеждат в околийското.

 Прекарах вечерта при дежурния. На 03.02.1959г. от околийското ме заведоха в къщи като ми казаха че баща ми има работа с тях и повече да не го чакаме. От приятели на баща ми през 1964 г. е казано на големия ми брат, че баща ми е убит по жесток начин на кариерата.

От този ден баща ми не съм го виждал повече, а на майка ми от милицията не и даваха никакви сведения, като и казваха че няма право да се интересува защото са разведени. Така майка ми нямаше никаква вест за баща ми.

Брат ми чиракуваше  на една бахча при Златеолу, а  мен ме заведоха в един дом за деца. Така майка ми остана само със сестра ми и нямаше право да се интересува за мен.

През 1964г. от приятели на баща ми бях осведомен че баща ми е убит по жесток начин на някаква си кариера. Веднага казах на майка ми, но същите негови приятели са и казали по-подробно преди мен. Не ми е казала веднага с цел да не ми се отрази на учението.

Баща ми беше занаядчия  от стар род бъчвари, когато ходи да прави кадуси в старата винарна той вземаше и мене с него. Аз бях неотлъчно като дете с баща ми, прибирайки се за в къщи се отбиваше при него ви стари приятелии споменът ми е че постояно приказваше против тогавашното правителство, за войната  за Вълко Чарвенков и много мразеше Антон Югов.Спомням си че много разказваше вицове за тях, беше ме научил да казвам един виц за Хрусчов и аз да го разказвам при събиране с приятели те му. Баща ми  го задава и аз трябваше да отговарам когато никои не отговори, а той е „- Кажи в кой джоб си слага Хрусчов гребенчето”, Хрусчов беше без коса а той беше вожда на СССР. Помня когато бяха събитията в Куба как един път когато виеха сирените той ме скри  в една каца в мазето а те отидоха в скривалищата ,тогава бях открит от един войник и той ме заведи в околийското което беше близо до нас. Там баща ми ме прибра като го бяха били защото ме е скрил а не съм бил  с тях . Сирените бяха пуснати за да се пробва каква е реакцията при евиентоална защита и затова баща ми ме скри за да не хода с тях.

Картата с черепите се роди в зората на „първите демократични” промени когато Желю Желев бе шеф на НКС на ОДС.  В процесът за „Лагерите на смъртта” остана само дело №4/90г. за „Трудовата група” край Ловеч. Делото беше за убийствата на 147 лагеристи. Процесът за лагерите, от който остана само дело за „Трудовата група” край Ловеч е в архива с гриф „Строго секретно!”(И-44/17.03.1994г.).

Призован бях на 21.07.1992г. от Прокуратурата на въоръжените сили да се запознае ми с материялите по дело№4/90г. в съдебната палата ст.41 ет.4 при  прокурор Теофилов за баща ми Желю Иванов Желев Бъчваров които е убит, там видях че има два смъртни акта за баща ми и че на 03.02.1959г. е задържан и е записано че е починал на 19.02.1960г.

Многократно съм изисквал да ми бъде издаден докумен за баща ми че е бил лишен от свобода без съд, за този документ отговарят ми от ВКС че е от компетентност на Министерството на вътрешните работи в което се съхраняват оригиналите за задържането на лицата в ТВО по линията та НМ. Същият е отговора от КРДОПБГДСРСБНА

 На 03.02.1959г. от околийското ме заведоха в къщи като ми казаха че баща ми има работа с тях и повече да не го чакаме. От приятели на баща ми през 1964 г. е казано на големия ми брат, че баща ми е убит по жесток начин на кариерата.

Уважаеми Господа от ДС, питам Ви:

1-     Защо майка ми е принудена от прокуратурата и от ДС принудително да се разведе месец преди да бъде арестуван и след развода баща ми е арестуван?

          Целта на ДС е една, че няма право да се интересува за задържането, нито за последиците от убийството, защото няма брак!

   2- Защо след като е арестуван на 02.02.1959г. заповедта е издадена за въдворяване на 05.02.1959г.?

          Арестуван е без издадена заповед от Министъра, видно е от документите!

       3-     Защо ми е изпратено копие от заповедта, в което има разминаване с имената, годината на раждане и адресната регистрация видно от смъртния акт, който е издаден от Белне?

                Това е системата от ДС, която е в сила и към момента да не се предоставят истинските документи.

4-     Защо списък №7 от 14.10.1959г. е копие което е подправено, това е видно от различието от шрифта, тогава пишещите машини бяха с друг шрифт?

         Аз точно това го разбрах, защото има разлика между онези пишещи машини по него време, от по- съвременните. Мога да докажа че това отговаря на истината!

  5-    Защо под №108 е записано Желю Иванов Желев Бъчваров, роден на 22.10.1922г. и живее на ул. В. Коларов №31, когато нищо не отговаря на истината, а това се доказва от смъртния акт, който е там издаден и аз Ви го предоставям?

        Това са методите на работа от остатъците на ДС.

   6-   Защо във входа на събиране сведения по  Дело №4/90г.  за баща ми през 1992г. ми бяха показани два смъртни акта?

     Питам Ви къде са издадени смъртните актове, къде е погребан баща ми, ще ми бъдат ли представени и кога ще получа отговор?

      7-     Защо е записано, че е осъждан девет пъти, когато не можете да ми го докажете? Предоставям Ви свидетелството за съдимост. В отговор на присъдите му, като негов син ще  кажа и докажа, защото майка ми е още жива, присъдите са четири.

     Първото дело е №191/ 1944г.     Осъден е на два месеца тъмничен затвор за притежаване на оръжие.

     Второто дело е №519/ 1943г. Осъден е на един месец тъмничен затвор за притежаване на оръжие, което жандармерията иска да му го отнеме, а той се сбива с тях. В свидетелството за съдимост е записано че я излежава 1946 г. , което не отговаря на истината и немогат да ми го докажат!

     Третото дело е №321/ 1950 г. Осъден е на два месеца лишаване от свобода, защото е заложил бъчварският си инсрумент на кмета в селото, който и той е бъчвар. След освобождаването на заложения си инсрумент, кмета, в присъствието на майка ми, посяга да удари с брадва баща ми, но удря брат ми. Тогавашните врмена са били такива, че и кмета може да те вкара в затвора дори да си невинен.  В този случай баща ми е бил такъв.

     Четвъртото дело е №904/ 1952 г. Осъден е на една година лишаване от свобода за побой, където има телесни щети. В този случай баща ми е бил виновен.

     Другита две дела са за неплащане на Жил Фонт. След тяхното изплащане присъди няма и той никога не е лежал.

       8-       Питам Ви само едно: Защо въдворяването в ТВО е за една година, а убийството е след една година? С какво ще ми докажете, че е осъждан девет пъти като в архива на съда е записано, че е осъжрдан четири пъти?  Другите  присъди са издадени от Държавна Сигурност без съд и присъда! За Геноцида над баща ми от ДС ще заведа дело в Страсбург за  човешките права!                              

          ПОМОГНЕТЕ - В ИМЕТО НА ДНЕШНАТА ПОТЪПКАНА ДЕМОКРАЦИЯ
Да осъдите зверствата, извършени от комунистическия режим и геноцида в Лагерите на смъртта. Нека не оставим безнаказани подобни античовешки действия. Аз, който зная какво се е случвало, очаквам справедливост и действия от Ваша страна господа от управлението на страната ни…

Народ без история не е народ, а е палач  на собственото си бъдище!.
                                                 Ж.Ж.
                          

          Живко Желев Бъчваров.

     Нека всички честни хора изразят съпричастие с болката в  това писмо! И ЗАКЛЕЙМЯТ ГЕНОЦИДА В БЪЛГОРИЯ

"От съображения за секретност близките на задържаните никога не са били уведомявани за мястото на задържането. Пак поради същите съображения смъртните актове (както и съобщенията до близките) за първите 23 починали лагеристи за 17 месеци от функционирането на лагера, т. е. до края на януари 1961 г., са били издавани не от общинския съвет в Ловеч, където се е намирал лагерът, а от общинския народен съвет в гр. Белене. Също от съображения за секретност е било издадено специално разпореждане на Мирчо Спасов труповете да не се предоставят на близките, а да бъдат погребвани при строга тайна на остров Предел между Белене и Свищов, при което фактически са били давани за храна на прасетата, отглеждани в лагера и предназначени за изхранване на лагерниците и персонала.

Макар и формално въдворяването да е било осъществявано на основание Указ 468 от 1956 г., то е било извършвано в разрез с предвидените в действуващия по това време Наказателен кодекс

Убийствата в концлагерите (ТВО) и затворите са се извършвали по най-дивашки и садистичен начин; при това целенасочено, систематично и с “научен подход”, с цел тотален физически и психически терор над задържаните! Освен обикновените разстрели, се прилагали също: бой с дрянова тояга обкована с гвоздеи (няколко удара били достатъчни за да бъде убит човек!); убиване с чук по главата (така е убит Никола Петков); удушаване (така е убит Кръстьо Пастухов); насичане с брадва, удавяне, убиване от медицински персонал с инжекция, поливане със студена вода зимно време до замръзване, невъобразими условия на карцер, мъчения с насъскани озверели кучета; убиване чрез удар с тояга в слънчевия възел и други такива методи!

Освен това, в противоречие с нормативния текст на Указа на въдворяване били подлагани: лица, напълно неотговарящи на изискванията за наличие на криминални прояви, т. е. напълно невинни от гледна точка на изискването за наличие на криминален престъпен състав; лица, занимаващи се с определена политическа дейност или просто набедени за такива, т. е. лица, реалните или набедените деяния на които не са съставомерни

Също от съображения за секретност е било издадено специално разпореждане на Мирчо Спасов труповете да не се предоставят на близките, а да бъдат погребвани при строга тайна на остров Предел между Белене и Свищов, при което фактически са били давани за храна на прасетата, отглеждани в лагера и предназначени за изхранване на лагерниците и персонала.

Така, самото задържане без присъда от съд е незаконно; то, освен всичко останало, е и престъпление против човешкото достойнство.

ОТГОВОРИ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ:

От удостоверението на ГД „Изпълнение на наказания”

Е записано кога, колко и за какво е бил в затвора.

      
      

Годината е 1959, месецът септември. 166 души от току що закритото трудово-възпитателно общежитие (ТВО) в Белене са преместени в няколко изоставени бараки до каменна кариера край Ловеч. За следващите три години това място се превръща в зловещото българско копие на Сталиновия ГУЛАГ. През него минават над 1500 души. Със садистична методичност са смачкани хиляди човешки живота, разбити са стотици семейства, а 147 изпратени в лагера никога не се връщат. Когато 30 години по-късно, на 22. III. 1990, прокурорът на въоръжените сили ген.-майор Боню Трендафилов (покойник) подписва постановление за образуване на следствие за изясняване на престъпленията в лагерите край Ловеч и Скравена нито жертвите, нито преките изпълнители, камо ли широката общественост знаят пълната истина. Само малцина от партийната върхушка и и няколко висши служители в МВР са наясно с цялата история. За да не се стовари удара върху партията в ръководството на БКП ловко го отбиват като с откъслечните разкрития в партийния орган "Работническо дело" го насочват към Мирчо Спасов, който трябва да изиграе последната си роля - тази на изкупителна жертва. Още на пленума на 16. ХI. 1989 седмица след като вече неговия покровител Живков вече не е на власт вътрешният министър Димитър Стоянов в изказването си призовава за разкриването на "зловещата роля на Мирчо Спасов". Първите двама висши функционери, които са изгонени от партията се оказват именно старите бойни другари Живков и Спасов. На ХIV извънреден конгрес на БКП Мирчо Спасов е вече отписан. След конгресната препоръка да бъде лишен от членство в БКП в решението си за бившия зам.-вътрешен министър, Централната комисия по партийна етика на БКП (КЦПЕ) записва: "С повишени критерии и партийна взискателност следва да се оцени вината на Мирчо Спасов за допуснатите беззакония и извращения в лагера край Ловеч през 1959-1962. Не е приел съществени мерки, а дори е указал и побоища...Той носи лична отговорност за извращенията", заключава комисията. Тя отбелязва, че след разкриване на злоупотребите на Спасов в служба "Културно наследство" при МВнР на пленума от 2. III. 1982 "Живков и Политбюро проявили снизхождение и само са го извадили от състава на ЦК без материалите да са предадени на съдебните органи". ЦКПЕ изключва от редовете на БКП Мирчо Спасов. В партията обаче както по-късно става ясно не казват цялата истина за лагерите, просто защото не е изгодно. Самата БКП и право приемницата й БСП пропускат да се извинят за лагерите и до днес.

На 29. III. 1990 прокурорът от прокуратурата на въоръжените сили полк. Лилко Йоцов, на когото е възложено дело 4/1990 за лагерите, издава постановление за арестуването на Мирчо Спасов. На следващия ден с указ № 344 на Държавния съвет, чийто председател тогава е Петър Младенов, на Спасов са отнети званието генерал-полковник и всички ордени и награди. На 29. III. 1990 една от най-силните фигури в МВР и партията през 60-те и 70-те недосегаемият до тогава Мирчо Спасов за първи път застава лице в лице с прокурор като обвиняем. Той прави разкайващо самопризнание: "От днешно време преценявам, че беше нереално да се изпращат в лагера лица без присъди, но по това време не мислех така. Ние - политбюро на ЦК на БКП и нашето министерство силно копирахме съветските другари, техния опит. През 1959 бях най-младия зам.-министър на МВР и ме натовариха да отговарям и създам лагера край Ловеч. Заповедта ми бе предадена от министъра Георги Цанков на заседание на колегиума на министерството. Предполагам, че има решение на ЦК. Сигурен съм, че лагерът се създаде с решение на ПБ на ЦК на БКП".    

В дело №4/1990 за лагерите е приложена и строго поверителна справка за въдворени лица в ТВО към 25. VII. 1953 в ТВО-Белене. Тогава в него са се намирали общо 1913 души. Задържани за контрареволюционна дейност са 1732 лица, а за криминални прояви - 181. Със заповед №22 от 5. VIII. 1953 на МВР са освободени 858 лица, останали са 1055. От тях 874 за контрареволюционна дейност и 181 - криминални.

 

С протокол "А" №135 на ПБ на ЦК на БКП в състав - В. Червенков, А. Югов, Т. Живков, Г. Дамянов, Г. Цанков, Г. Чанков, М. Нейчев, Р. Дамянов от 5. IХ. 1953. се предлага да се закрие единственото в страната ТВО в Белене, в което са изпращани лица за контрареволюционни и криминални престъпления. Ръководството на партията потвърждава освобождаването на 853 лица в Белене, извършено на 5 август и от 1 септември същата година да бъдат освободени още 584 въдворени. В съобщение на председателството на Народното събрание и Министерския съвет се казва, че "са налице условията за закриване на ТВО-Белене и за вдигане на изселническия режим над разселените лица.". В друг доклад на членовете на политбюро Г. Цанков, Г. Дамянов и М. Нейчев от 26. VIII. 1953 е отсята информация само за "останалите към 1953 в ТВО бивши министри и ръководни дейци на буржоазни партии". Посочват, че могат да бъдат освободени Недялко Атанасов Мочуров, Христо Николов Стоянов, Любен Ангелов Диков, Димитър Досев Вълев, Петър Николов Сърбински, Минчо Петров Драндаревски и Райна Николова Папардова. За Иван Вълков, Александър Гиргинов, Стойчо Мушанов, Марко Рязков, Никола Недев, Петко Стоянов се уточнява, че могат да бъдат предадени на съд. От задържаните 118 бивши офицери се посочва, че може да бъдат пуснати 29, сред които генералите Крум Лекарски, Васил Любенов, Кирил Янчулев, Тодор Тошев и Боню Бонев. На съд можело да бъдат предадени 89 души сред които бившите генарали Ганчо Иванов, Никола Ганчев и Констадин Чешмеджиев. В същия доклад се посочва, че след 9. IХ. 1944 в страната са изселени общо 7025 семейства с 24624 членове.

Водещият дело 4/1990 полк. Лилко Йоцов успява да организира така разследването, че само за няколко месеца e събрано и прегледано останалото от архивите на лагера и отделение "Въдворяване и изселване" ДС при МВР. Открити са всички оцелели лагерници в цялата страна, събрани са показанията на 550 свидетели. От 1501 минали през концлагера край Ловеч 147 души стават жертва на терора в него. Свидетелски показания доказват, че смъртните актове са подправяни с фалшиви диагнози. В изготвения по-късно през 1991 обвинителен акт се посочва, че са събрани доказателства за умишлените убийства на 14 души. Сред тях са тези на Александър Николов - Сашо Сладура, Иван Карадочев, баща на Богдана Карадочева и бившия депутат от БЗНС "Никола Петков" Любен Боянов.

От тримата само за Иван Кародочев, баща на певицата Богдана Карадочева, има предложение за въдворяване в лагера. То представлява скалъпен донос с недоказани от правосъдието обвинения. Предложението до МВР е подготвено от столичното управление на МВР на 15. ХI. 1960. В него се казва, че Карадочев въпреки, че не членува политически партии е бил "явен привърженик на фашистката власт и движел изключително сред вражеска среда". Той не бил морално запазен, обичал "да пие и флиртува с леки жени". Обвинен е в незаконна дейност като частник-кожухар. Възбуденото срещу него дознание предвижда поправителен труд до 6 м., но това според милицията било малко. На 19. ХI. 1960 със строго поверителна заповед № 60 за въдворяване в ТВО Мирчо Спасов утвърждава изпращането му край Ловеч му за срок от 1 година. Иван Карадочев е въдворен на 8. ХII. 1960. 15 дни по-късно той вече не е жив.

В лагера след като Газдов се запознал с досието му започнал да крещи: "Частник, частник!". Цвятко Горанов твърди : "С Карадочев разговарях на кариерата, оплакваше се, че е болен и ме молеше за инсулин. Не знам кога и при какви обстоятелства е починал". Оцелелият лагерник Кръстьо Николов обаче заявява: "Димитър Цветков (един от бригадрите биячи, б. а.) уби бащата на Богдана Карадочева. Когато стана това бях извикан в щаба. На плаца видях как Цветков го бие. Карадочев беше седнал с опрян гръб на една развалена вагонетка. Димитър Цветков със силни ритници в областта на сърцето и с няколко дрянови тояги в областта на главата (Карадочев нямаше коса) го довърши." Лагерникът Тодор Минков допълва: "Карадочев го оставиха да умре в бараката. Той умря от нанесения му побой." В акт за смърт № 69 на името на Карадочев срещу дата на умиране е записанно 23. ХII.1960. Като причини за смъртта е поставена диагноза диабет.

Данните за Александър Николов - Сашо Сладура, роден през 1915 в Плевен, са оскъдни. Синът на известния паркостроител инж. Георги Николов, един от създателите на Борисовата градина, е изпратен със заповед № 234 от. 15. IХ. 1961 на Мирчо Спасов в Трудовата група-Ловеч. В дългият списък от лица в заповедта Сашо Сладура е първи. За него няма предложение както изисква законът, нито прокурорско съгласие. На завършилия италианското училище в Пловдив, френския колеж в столицата и Пражката консерватория музикант през 1954 му е отказано софийско жителство. Любимец на публиката в ресторант "България", където е принуден да свири, след като разформироват Царския симфоничен оркестър, в който работи, Сладура е с преброени дни в лагера - само 11 след заповедтта за въдворяването му той вече не е сред живите. Още с пристигането си като начало Газдов му дава да тегли по плаца един валяк от 250 кг. и нарежда на Шахо Циганина да го бие и контролира. Според свидетелски показания Газдов е малтретирал Сашо Сладура и пред стоя, псувайки го, че е измислил 100 вица за Вълко Червенков. При разпитите различни лагерници твърдят, че освен Шахо са го били и бригадирите Димитър Цветков и Благо Магарето.

Лагерникът Васил Стоилов твърди: "Шахо Циганина непрекъснато го налагаше. Вечерта по целия гръб и задни части имаше синини от ударите. На другия ден изпратиха Сашо на работа на голямата кариера. Бях бръснар и около 14. 30 ч. го взех от забоя, за да го обръсна. Тъкмо го обръснах и камбаната на лагера започна да бие. Това означаваше, че всички трябва да се строим на плаца. Тръгнахме натам, Сашо се влачеше. В същото време с една вагонетка пристигна Шахо, носеше тояга. Скочи от вагонетката и се насочи към нас. Когато мина покрай Сашо Шахо внезапно нанесе силен удар в тилната част на Сладура и последният падна на земята и не мръдна."

Георги Атанасов от Варна - Жоро Варната (използан като фелдшер) заявява: "Когато го докараха в лагера , дежурният надзирател го прати при мен да го запиша в дневника-журнал. Каза ми, че има язва. Видях го мъртъв след няколко дни. Дежурният надзирател ме извика около 17 ч., за да установя смъртта на лагерник. Отидох до тоалетната, където обикновено държаха труповете. Този път трупът не бе в сламеник, както се постъпваше обикновено, а просто беше поставен върху дървена тарга. Видях, че това е Сашо Сладура. По цялото му тяло имаше рани, включително и по главата. Имаше съсирена кръв, която ми даваше основание да мисля, че раните са причинени още същия ден по всяка вероятност в следствие на побой с тояга. След това дежурният ми донесе готов смъртен акт на името на Александър Николов и аз прибавих причината за смъртта: сърдечен удар или нещо подобно, тъй като диагнозата язва е несъвместима като причина за смъртта с оглед на краткия му престой в лагера." В смъртен акт №272 на Градския народен съвет Ловеч е отбелязано, че Александър Николов е починал на 26. IХ. 1961. Мястото - Трудовата група - кариерата, Ловешко. Срещу причина за смъртта е вписано - ангина.

Любен Боянов, роден в с. Црънча, Пазарджишко на 12. VII. 1912 е депутат, юрист по професия от БЗНС "Никола Петков през 1946 в VI Велико Народно събрание. В архива на парламента досието му е празно, както на всички земеделци Николапетковисти, с които БКП се саморазправя след 1944. Запазени са само две негови изказвания. В едно от тях от януари 1947 той влиза в остър спор с тогавашния премиер Георги Димитров за серия от убийства в Пазарджишка околия в навечерието на изборите. С присъда № 775 от 19. ХII. 1947 на Пазарджишкия областен съд Боянов вече е осъден на 1 година тъмничен затвор и лишаване от права за 2 години. Това обаче явно не е достатъчно. С протокол №30 от 25. VII. 1952 МВР го въдворява в ТВО-Белене за срок от 5 години. На 8. I. 1958 Мирчо Спасов предлага ексдепутатът да бъде превъдворен за още 1 година. Следва заповед за превъдворяване пак за 1 година , подписана от министър Георги Цанков на 10. I. 1959. След решението да се закрие Белене със заповед № 67 от 5. IХ. 1959 подписана от Мирчо Спасов Любен Боянов излиза на свобода. Той обаче не е забравен задълго. Със заповед № 85 от 29. IV 1961 Спасов го изпраща в Ловеч за 1 година. С гриф "Строго секретно" отделение "ВИ" ДС я изпраща за изпълнение. Върху съпроводителното писмо Мирчо Спасов е сложил резолюцията: "Да се постави на най-тежката работа в кариерата!"

В лагера Боянов заварва голяма група земляци от Пазарджик, които му обяснават режима и го предупреждават да внимава и да изпълнява заповедите. Лагерникът Петър Трендафилов си спомня: "Той започна да ни успокоява, че ще пише където трябва и положението ще се подобри. На проверка Газдов и Горанов го извикаха. Газдов му каза: Дойде ли ми? После го попита дали пак ше пише и ще се оплаква по София. Любен му отговори, че ще пише, където трябва. Тогава Газдов започна да го налага, като се измори започна Горанов. Когато и той се измори извика бригадирите да го бият."

Александър Златарски допълва картината: "Особено ревнив към Любен Боянов бе Газдов. На вечерна проверка двадесетина дни след пристигането му Газдов го изкара пред строя и зедно с Горанов започнаха да го бият. След това го биха Шахо, Димитър Цветков. Биеха го по тялото, докато в едини момент Газдов го заудря по главата. Боянов падна с викове: "Убийци!" Спас Тодоров продължава: "Вечерта Любен не можа да умре. На сутринта беше изпратен на голямата кариера. Виждах го, че едва върви, крепяха го няколко човека. Какво е станало пред деня не знам, но вечерта го върнаха на една дървена тарга. Личеше, че е бит още, но бе полужив. Главата му беше подута и само в кръв, даже беше и посинял. Личеше, че е още жив тъй като мърдаше главата си. Но ясно бе, че няма да го бъде. Още вечерта той бе сложен в един чувал и го хвърлиха зад помещението, при тоалетните."

Лагерникът Тома Узунов описва какво се е случило на кариерата: "На сутринта след боя Газдов попита къде е Любен и нареди, че трябва да отиде на обекта. Там го оставиха, лежеше на камъните. Неговият бригадир Димитър Цветков го ритна и той падна на чакъла."

Самият Газдов се оправдава: "За мен всички бяха криминални, даже и Любен Боянов, бивш депутат от БЗНС "Никола Петков". Запомнил съм го, защото е бивш лагерник от Белене и в Ловеч го докараха като изменник. Запомнил съм го, защото се наложи по данни от досието му да го разобличавам пред стоя, че не е политически, а изменник. Как почина не знам. Предполагам, че от преумора от тежка работа."

В акт за смърт № 128 е посочено, че Любен Боянов е починал на 15. V. 1961. В причини за смъртта са изброени мозъчен кръвоизлив, хипертонична болест, хирептонично сърце, грип. Срещу графата занятие преди да бъде въдворен е записано - безделник

        
   

                    


                  СПИСЪК

    НА УБИТИТЕ ЛИЦА В ТРУДОВИЯ     ЛАГЕР-ГР.ЛОВЕЧ

  

1.      Асен Аврамов Стоичков Тошев-гр.София

              Асен  Георгиев Спасов Арсов „Тито”-с.Борика,Ихтиманско

2.      Алил Агов Алилов Касъмов-с.Михайлово,Врачанско

3.    Борис Христов Бушев-гр.Сливен

3.      Божко (Бойко) Георгиев Илиев Босилков-гр.София

4.      Васил Христов Стоев Янчев-гр.София

5.      Васил Драков Василев-гр.Бургас

6.      Васил Димитров Велинов Сватов-гр.Кюстендил

10   Боян Михайлов Кръстев Гигов-Лева река,Трънско

11   Борис Илиев Шуманов Петров-гр.Пловдив

12   Борис Ценов Тодоров Бабинсганев 
13   Боян Евтимов Лазаров-с. Бохова Пернишко 
14   Владимир Николов Билчев Василев Русе
15   Владей Илиянов Ахмедов Османав-с.Вакил-Силистренско       16   Васил Донев Василев Чолаков-с.Тъжа,Старазагорско 
17   Васил Петров Илиев Станчев-с.Гарван, Силистренско
18   Владимир Пейчев Иванов Станчев-София
19   Вахан  Мелнанов Каспаров Хазанов-Варна
20   Владимир Йонков Станков Кръстев-Бяла Слатина
21   Владемир Димитров Котев Коцаланов
22   Васил Маринов Тодоров Атанасов-с.Бързина Провадийско
23   Васил Панов Атанасов Янакиев-с.Орлов дол Тополовградско 
24   Владимир Йорданов Георгиев Митев-с. Иванче
25   Георги Петров Павлов Димитранов-София
26   Григор Симеонов Павлов Колев-с.Козловец Свищовско
27   Георги Стефанов Тодоров Крушанов-Пирдоп
28   Георги Николов Вутов Кадийски-Видраре Софийско
29   Димитър Русев Тенев Йорданов-Сливен-
30   Георги Драганов Драганов Кърджиев-Бургас
31   Георги  Илиев Чочков Илиев-Пазарджик
32   Георги  Темелков Стоянов  Аврамов-София
33   Георги Тодоров Стоянов-Батак
34   Георги Младенов  Станков-с.Тутра,Видин 
35   Данчо Найденов Дяков-с.Кътунец,Ловешко 
36   Димитър Танев Иванов Щерев-Пловдив
37   Доко Минков Димитров Георгиев-Русе  
38   Димитър Георгиев Петков Калев-с.Лозен Търновско                     39   Димитър Владимиров  Димитров Боляров-Полски Трънбеш 
40   Димитър Христов Тодоров Чобуклийски-Враца 
41   Димитър Стоянов Попов Воденичаров-Димитровград     
42   Дауд Трайков Адмов  Алиев /Дауд Триков Аджов/-Криводол Врачанско 
43   Добри Василев Георгиев Добрев-Варна 
44   Драгомир Аврамов Драганов Коджейков-София
45   Димитър Евтимов Пенков Неделков-с.Върбовска Търновско
46    Емилиян Парушев Стойчев (Стоев)-Варна
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             Енчо  Иванов Григоров Костов-София

48    Анани Костадинов Янев Васив-гр.Перник

 49    Цвятко Петров Лалов-Пловдив   
50Желю Иванов Желев Бъчваров- Сливен

51    Желязко Василев Стоев Бъчваров-с.Топалово

52    Златко Петров Георгиев Златков (Златко Петров Златков Георгиев)-с.Вършец

53    Захари  Динев Зачев Минчев-с.Кортен,Сливенско

54    Иван Атанасов Веселинов Бързаков-с.Кара Були,Пазарджишко

55    Йордан Стоичков Велев Дренков-с.Червен,Асеновградско

56    Иван Минков Карадочев-гр.Троян

57    Иван Маринов Митроев-с.Подем,Плевенско

58    Иван Георгиев Стефанов Попев-Бургас

59    Ибо ДаудовАлиев Исмаилов-Кнежа

60    Иван Рюстенов Юсеинов (Иван Рюстенов Юсеинов)-София

61    Илия Цветков Иванов Цветков-с.Старопатица,Видинско

62    Ибрям Юсеинов Юсеинов-с.Сандрево-Русенско

63    Илия Курчев Тодоров Стоянов-с.Трънковица Провадийско

64    Иван Стоянов Пампоров-с.Драганово Пловдивско

65    Йордан (Данайл) Георгиев Джалков Карлапанов-Плевен

66    Йордан Недев Христов Узунов-Варна

67    Йордан Димитров Русев Карачоров-Айтос

68    Йордан Генов Михайлов Драганов-с.Стрелец Г.Оряховско

69    Иван Енчев Григоров Костов-София

70    Иван Георгиев Тотев Камбуров-с.Деветак  Бургаско

71    Кирил Маринов Маринов Петков-София

72    Костадин Ценов Луканов Туджаров-София

       73    Кръстан Младенов Донков Китов-София

74    Кирил Илиев Гочев Цветков-с.Кричим,Пловдивско

75    Костадин Стоянов Иванов Алабаджанов-с.Флорентин,Видинско

76    Коста Тошков Пипиков Бебев-с.Новачене

77    Костадин Михайлов Чангъров-с.Горни Пасарел,Софийско

78    Любен Ненов Лавтеров-с.Чарняавци,Габровско

79    Любен Боянов Боянов-с.Црънча,Пазарджишко

80    Любен  Илиев Дончев Конакчиев-с.Златарица,Търновско

81    Лукан Иванов Братанчев (Братайчев)-Кнежа

82    Любен Димитров Паунов Христов-София

83    Мехмед Исмаилов Агов Яшаров (Арифов)-София

84    Михаил Петров Стоянов Димитров-Пловдив

85    Милка Манолова Малиновска-София

86    Михаил Стойнов Михов Стойнов-Хасково

87    Марко Раиков Марков Райков-с.Съдиево,Старозагорско

88    Милко Стефанов Карамфилов Захариев-Коларовград

89    Методи Тодоров Пасков Николов-с.Харлец,Врачанско

90    Михаил Атанасов Стефанов Гюров-Петрич

91    Милко Димитров Михов Димов-Плевен

92    Никола Георгиев Фотев Атанасов-Ямбол

93    Никола Маринов Николов Чинтов-с.Голямо Вратаново,Русенско

94    Нури Асанов Алиев-Силистра

95    Никола Радов (Радев) Мачев-Панагюрище

96    Найден Ценов Борисов Каменов-Лом

97    Петър Русчев Иванов Русчев-Сливен

98    Паско Ангелов Спартов-с.Покрайна,Видинско

99    Радко Христов Чобанов Рачев-София

      100    Рахамин Авран Моше Ароете-София

      101    Рамадан Юсеинов Кадиров-Кърджали

      102    Руси Георгиев Гарбатов-с.Пиргово,Русенско

      103    Ради Петров Христов Дечев-Сливен

      104    Райф Алиев Кьормахмедов-Русе

      105    Стефан Тодоров Русев Тодоров-Варна

      106    Стоян Киров Керяков Каразов-Бургас

      107    Славчо Михайлов Славчев Тодоров-Бургас

      108    Светослав Петков Петров Гаврилов-Габрово

      109    Сали Салиев Караалиев-с.Ветренци,Търновско

      110    Стефан Атанасов Стефанов (Салиман Ахмедов Салиев)-София

    111    Спас Йорданов Величков Йовчев-Шумен

    112    Стойчо Кръстев Вълков Бочев-с.Слатина,Ловешко

    113    САбри Юсеинов Юсеинов Мустафов-Пловдив

    114    Тинко Панайотов Костов Панайотов-Шумен

    115    Тодор Николов Гинов Георгиев-Берковица

    116    Тодор Александров Петров Сулчев-с.Сребрново,Пазарджишко

    117    Тодор Петров Начев-с.Жиглица,Видинско

    118    Тодор Цветков Тодоров Алексиев-София

    119    Христо Ангелов Димитров Ангелов-Варна

    120    Христо Паунов Вълчев-Елин Пелин

    121    Хачик Агоб Пиринян-Хасково

    122    Халит Махлудов Мехмедов-с.Овен,Русенско

    123    Шефкет Юсеиннов Делиев Асанов-Шумен

    124    Юсеин Ахмедов Асков-с.Добромирка,Габровско

    125    Генчо Недков Генчев-София

    126    Дина Георгиева Тицина-Велинград

    127    Гюлза Рашидова Амидова-София

      128    Иван Тодоров Дачев Хинков-Плевен

      129    Димитър Димитров Младенов-с.Лозен,Търновско

      130    Грую Николов Ненов-Казънлък

      131    Лалю Димитров Генов Сираков-с.Глаженя,Ловешко

      132    Илия Иванов Станев Иванов-Русе

      133    Анжело Костов Антонов-София

      134    Юсеин Илизов (Османов)-Хаскова

135           Иван Йорданов Цанев-с.Миная,Търновско

136           Владимир Атанасов Лютов-София

137           Бойко Георгиев Илиев Босилков-София

138           Стойчо Димитров Петков-с.Скобелево,Хасковско

139           Александър Георгиев Николов-София

140           Тодор Божинов Колев Стоянов-Тявна

141           Найден Венков Атанасов Вълчев-с.Негован,Софийско

142           Митю Василев Савов Стойков-Видин

143           Крум Тодоров Иванов Бъчваров-Пловдив

144           Милю Димитров Василев-с.Червен бряг,Търновско

145           Иван Тодоров Калчев-Провадия

146           Димитър Драганов Илиев-с.Ракево,Врачанско

147           Димитър Миланов Цветков-София

 

Сайта е в процес на разработване!!