Архивите на дело №4 – делото за икономическата катастрофа, до която комунистическото управление докарва България.
От документите,
по дело №4/1990, става ясна схемата, по
която са работили нашенските емил боевци: оръжия срещу наркотици, пране на пари
на турски наркотрафиканти и други все „достойни” и „героични” дела на
нашенските велики професионалисти от ДС ?
Ловеч
По решение на Политбюро на ЦК на БКП през октомври 1959 година близо до град Ловеч е създаден лагерът “Слънчев бряг”, известен с жестокия си режим. Официално тук се въдворяват лица с хулигански прояви. В действителност лагерът е предназначен за лица, предимно от интелектуалните среди, недоволни от новите политически порядки в страната. В лагера без съд и присъда са въдворявани хора заради разказване на вицове, бивши депутати-земеделци и юноши между 16 и 18 години, изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани”.
От 1 501 души, минали през концлагера край Ловеч, 155 стават жертва на убийства и на изключително тежкия режим. Част от лагерниците жестоко са пребивани с колове от охраната и в чували са изпращани в лагера Белене, за да послужат за храна на прасетата. Малкото оцелели разказват в спомените си ужасяващи случки за престоя си там. През септември 1961 година жените от лагера, около 150 на брой, са преместени в село Скравена. Лагерът в Ловеч е закрит през април 1962, след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие. На никого обаче не е потърсена наказателна отговорност, заради протежирането от Тодор Живков на отговорния за лагерите Мирчо Спасов.
- Да, прокуратурата и следствието много подробно
са разследвали така наречената „транзитна търговия“ - евфемизъм, зад който се
крие контрабандата на оръжие, наркотици, цигари, алкохол.
Ловеч По решение на Политбюро на ЦК на БКП през октомври 1959 година близо до град Ловеч е създаден лагерът “Слънчев бряг”, известен с жестокия си режим. Официално тук се въдворяват лица с хулигански прояви. В действителност лагерът е предназначен за лица, предимно от интелектуалните среди, недоволни от новите политически порядки в страната. В лагера без съд и присъда са въдворявани хора заради разказване на вицове, бивши депутати-земеделци и юноши между 16 и 18 години, изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани”.
От 1 501 души, минали през концлагера край Ловеч, 155 стават жертва на убийства и на изключително тежкия режим. Част от лагерниците жестоко са пребивани с колове от охраната и в чували са изпращани в лагера Белене, за да послужат за храна на прасетата. Малкото оцелели разказват в спомените си ужасяващи случки за престоя си там. През септември 1961 година жените от лагера, около 150 на брой, са преместени в село Скравена. Лагерът в Ловеч е закрит през април 1962, след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие. На никого обаче не е потърсена наказателна отговорност, заради протежирането от Тодор Живков на отговорния за лагерите Мирчо Спасов.
През август 1959 г. Министър-председателят на България в
интервю пред чуждестранни журналисти завил, че в България няма ТВО. След
въпросното изявление, с протокол “А” N 179 от 27 август 1959 г. на ЦК на БКП
било взето решение да се закрият всички ТВО. Така, въз основа на това решение
от лагера в Белене били освободени 1 257 души, а останалите 166 били преместени
в новосъздадения лагер край гр. Ловеч.
Лагерът край гр. Ловеч е изграден без писмено решение на Политбюро на ЦК на БКП и въпреки взетото решение за ликвидиране на лагерите. Той бил създаден, като Министърът на вътрешните работи Георги Цанков не изпълнил докрай решенията за закриване на лагерите, не освободил всички лагеристи, а се разпоредил за задържането на 166 души от тях, за което изготвил и специална “докладна записка” до Политбюро. С тази записка той предлагал неосвободените да останат “за превъзпитаване чрез тежък физически труд”, а органите на МВР да получат права да продължат да въдворяват в лагери на основание специалния указ N 468 от 1956 г., издаден по повод и във връзка с унгарските събития.
Дали Политбюро се е произнесло по тази докладна записка, не е известно, тъй като липсват документални доказателства. От документацията на Комисията, възглавявана от Борис Велчев и извършила проверката на 24 март 1962 г. обаче личи, че преместването на неосвободените 166 души от Белене край Ловеч е станало по устно разпореждане на министър Г. Цанков. От стенографските записки на заседанието на Политбюро от 5 април 1962 г. е видно, че Г. Цанков е представил своята “докладна записка” още в края на август 1959 г., и заедно с първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков са взели решение да бъде открита една кариера край гр. Ловеч, където въдворените да се превъзпитават с тежък физически труд; така именно бил основан лагерът край Ловеч с наименование “ТГ” (т. е. “трудова група”) под ръководството на поделение 1248 “ВИ” МВР гр. София (а от лятото на 1961 г. - на поделение 10 001 МВР гр. София).
Въдворените в ТГ-Ловеч мъже и жени са били изпращани по административен ред на основание Указ N 468 от 4 декември 1956 г. Съгласно текста въдворяването можело да стане със заповед на Министъра на вътрешните работи при наличието на писмено разрешение от Главния прокурор. Дадените му от Указа права обаче министърът “делегирал” през периода 1959-1962 г. на зам.-министъра Мирчо Спасов, който подписвал всички заповеди при съответното съгласуване с главния прокурор Йордан Чобанов и определения от него зам.-главен прокурор Иван Вачков, както и от прокурора от Главна прокуратура Руменов.
В документацията на образуваното през 1990 г. т. нар. “дело за лагерите” е установено, че една от заповедите е била подписана от началника на отдел “Следствен” при Главна прокуратура (чието име не се чете), както и че е имало много заповеди, които са били издадени без каквото и да е съгласуване с Главната прокуратура. Освен това, установено е, че не е било спазвано задължението предложенията на окръжните началници на МВР за въдворяване да бъдат съгласувани със съответните окръжни прокурори, и на практика съгласуването е ставало със съответните окръжни секретари на БКП. Впрочем, тази първоначална практика впоследствие е била “санирана” (т. е. “узаконена”, “утвърдена”) с писмо N I - 1688 от 10 август 1961 г. на зам.-министъра Мирчо Спасов.
Редът за въдворяването в ТГ край Ловеч, установен и съществуващ на основание Указ N 468/1956 г., който по същество е “административен ред” и по същество е “лишаване от свобода”, представлява брутално разширяване на административната сфера за сметка на сферата на съдебното правосъдие.
Лагерът край гр. Ловеч е изграден без писмено решение на Политбюро на ЦК на БКП и въпреки взетото решение за ликвидиране на лагерите. Той бил създаден, като Министърът на вътрешните работи Георги Цанков не изпълнил докрай решенията за закриване на лагерите, не освободил всички лагеристи, а се разпоредил за задържането на 166 души от тях, за което изготвил и специална “докладна записка” до Политбюро. С тази записка той предлагал неосвободените да останат “за превъзпитаване чрез тежък физически труд”, а органите на МВР да получат права да продължат да въдворяват в лагери на основание специалния указ N 468 от 1956 г., издаден по повод и във връзка с унгарските събития.
Дали Политбюро се е произнесло по тази докладна записка, не е известно, тъй като липсват документални доказателства. От документацията на Комисията, възглавявана от Борис Велчев и извършила проверката на 24 март 1962 г. обаче личи, че преместването на неосвободените 166 души от Белене край Ловеч е станало по устно разпореждане на министър Г. Цанков. От стенографските записки на заседанието на Политбюро от 5 април 1962 г. е видно, че Г. Цанков е представил своята “докладна записка” още в края на август 1959 г., и заедно с първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков са взели решение да бъде открита една кариера край гр. Ловеч, където въдворените да се превъзпитават с тежък физически труд; така именно бил основан лагерът край Ловеч с наименование “ТГ” (т. е. “трудова група”) под ръководството на поделение 1248 “ВИ” МВР гр. София (а от лятото на 1961 г. - на поделение 10 001 МВР гр. София).
Въдворените в ТГ-Ловеч мъже и жени са били изпращани по административен ред на основание Указ N 468 от 4 декември 1956 г. Съгласно текста въдворяването можело да стане със заповед на Министъра на вътрешните работи при наличието на писмено разрешение от Главния прокурор. Дадените му от Указа права обаче министърът “делегирал” през периода 1959-1962 г. на зам.-министъра Мирчо Спасов, който подписвал всички заповеди при съответното съгласуване с главния прокурор Йордан Чобанов и определения от него зам.-главен прокурор Иван Вачков, както и от прокурора от Главна прокуратура Руменов.
В документацията на образуваното през 1990 г. т. нар. “дело за лагерите” е установено, че една от заповедите е била подписана от началника на отдел “Следствен” при Главна прокуратура (чието име не се чете), както и че е имало много заповеди, които са били издадени без каквото и да е съгласуване с Главната прокуратура. Освен това, установено е, че не е било спазвано задължението предложенията на окръжните началници на МВР за въдворяване да бъдат съгласувани със съответните окръжни прокурори, и на практика съгласуването е ставало със съответните окръжни секретари на БКП. Впрочем, тази първоначална практика впоследствие е била “санирана” (т. е. “узаконена”, “утвърдена”) с писмо N I - 1688 от 10 август 1961 г. на зам.-министъра Мирчо Спасов.
Редът за въдворяването в ТГ край Ловеч, установен и съществуващ на основание Указ N 468/1956 г., който по същество е “административен ред” и по същество е “лишаване от свобода”, представлява брутално разширяване на административната сфера за сметка на сферата на съдебното правосъдие.
По начало лагерът край Ловеч е бил създаден “за
превъзпитаване” “на лица с криминални и аморални прояви”, при това “които вече
са били многократно осъждани”. На практика обаче главният критерий за
въдворяването е бил наличието на класово-политически основания и съображения, и
именно в тази насока е било изричното указание на зам.-министъра на вътрешните
работи Мирчо Спасов, изпратено до всички окръжни началници на МВР в страната с
писмо N I - 39/5.III.1959 г.
Лагерът край гр. Ловеч е продължение на лагера край Белене. Той е бил създаден в условията на “пълна секретност” и в противоречие с официалното решение на Политбюро на ЦК на БКП от 27 август 1959 г. за закриване на всички ТВО в България, както и в противоречие с официалното изявление на Министър-председателя пред чуждестранните журналисти, според което в страната не съществуват ТВО. Така, лагерът е създаден от министъра на вътрешните работи Г. Цанков, от зам.-министъра Мирчо Спасов и от Първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков - разбира се, при знанието и мълчаливото съгласие на другите членове на Политбюро на ЦК на БКП.
От съображения за секретност не е съществувал и не е бил създаван официален щат за офицерски и надзирателски състав, като до лятото на 1961 г. оформянето на такъв състав е било възложено на началника на Окръжното управление на МВР в гр. Плевен генарал-майор Г. Аргиров, а по-късно - на началника на Окръжното управление на МВР в гр. Ловеч полковник Александров.
От съображения за секретност близките на задържаните никога не са били уведомявани за мястото на задържането. Пак поради същите съображения смъртните актове (както и съобщенията до близките) за първите 23 починали лагеристи за 17 месеци от функционирането на лагера, т. е. до края на януари 1961 г., са били издавани не от общинския съвет в Ловеч, където се е намирал лагерът, а от общинския народен съвет в гр. Белене. Също от съображения за секретност е било издадено специално разпореждане на Мирчо Спасов труповете да не се предоставят на близките, а да бъдат погребвани при строга тайна на остров Предел между Белене и Свищов, при което фактически са били давани за храна на прасетата, отглеждани в лагера и предназначени за изхранване на лагерниците и персонала.
Макар и формално въдворяването да е било осъществявано на основание Указ 468 от 1956 г., то е било извършвано в разрез с предвидените в действуващия по това време Наказателен кодекс принципи, съгласно които престъпление е само онова деяние, което е такова по НК, и че наказанието лишаване от свобода може да се налага само от съд, както и че то не може да има за цел причиняване на физическо наказание или унижаване на човешкото достойнство. Така, самото задържане без присъда от съд е незаконно; то, освен всичко останало, е и престъпление против човешкото достойнство.
Лагерът край гр. Ловеч е продължение на лагера край Белене. Той е бил създаден в условията на “пълна секретност” и в противоречие с официалното решение на Политбюро на ЦК на БКП от 27 август 1959 г. за закриване на всички ТВО в България, както и в противоречие с официалното изявление на Министър-председателя пред чуждестранните журналисти, според което в страната не съществуват ТВО. Така, лагерът е създаден от министъра на вътрешните работи Г. Цанков, от зам.-министъра Мирчо Спасов и от Първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков - разбира се, при знанието и мълчаливото съгласие на другите членове на Политбюро на ЦК на БКП.
От съображения за секретност не е съществувал и не е бил създаван официален щат за офицерски и надзирателски състав, като до лятото на 1961 г. оформянето на такъв състав е било възложено на началника на Окръжното управление на МВР в гр. Плевен генарал-майор Г. Аргиров, а по-късно - на началника на Окръжното управление на МВР в гр. Ловеч полковник Александров.
От съображения за секретност близките на задържаните никога не са били уведомявани за мястото на задържането. Пак поради същите съображения смъртните актове (както и съобщенията до близките) за първите 23 починали лагеристи за 17 месеци от функционирането на лагера, т. е. до края на януари 1961 г., са били издавани не от общинския съвет в Ловеч, където се е намирал лагерът, а от общинския народен съвет в гр. Белене. Също от съображения за секретност е било издадено специално разпореждане на Мирчо Спасов труповете да не се предоставят на близките, а да бъдат погребвани при строга тайна на остров Предел между Белене и Свищов, при което фактически са били давани за храна на прасетата, отглеждани в лагера и предназначени за изхранване на лагерниците и персонала.
Макар и формално въдворяването да е било осъществявано на основание Указ 468 от 1956 г., то е било извършвано в разрез с предвидените в действуващия по това време Наказателен кодекс принципи, съгласно които престъпление е само онова деяние, което е такова по НК, и че наказанието лишаване от свобода може да се налага само от съд, както и че то не може да има за цел причиняване на физическо наказание или унижаване на човешкото достойнство. Така, самото задържане без присъда от съд е незаконно; то, освен всичко останало, е и престъпление против човешкото достойнство.
На 29. III. 1990 прокурорът от прокуратурата на въоръжените
сили полк. Лилко Йоцов, на когото е възложено дело 4/1990 за лагерите, издава
постановление за арестуването на Мирчо Спасов. На следващия ден с указ № 344 на
Държавния съвет, чийто председател тогава е Петър Младенов, на Спасов са отнети
званието генерал-полковник и всички ордени и награди. На 29. III. 1990 една от
най-силните фигури в МВР и партията през 60-те и 70-те недосегаемият до тогава
Мирчо Спасов за първи път застава лице в лице с прокурор като обвиняем. Той
прави разкайващо самопризнание: "От днешно време преценявам, че беше
нереално да се изпращат в лагера лица без присъди, но по това време не мислех
така. Ние - политбюро на ЦК на БКП и нашето министерство силно копирахме
съветските другари, техния опит. През 1959 бях най-младия зам.-министър на МВР
и ме натовариха да отговарям и създам лагера край Ловеч.
През 1943 г. в Бургас ятаци го нападат да му вземат пистолета на баща ми, и тогава той се справя с тях, за това, че е нанесъл ПОБОЙ на комунисти е осъден един месец в тъмничен затвор!
Как баща ми беше
арестуван от ДС
През
януари 1959г. майка ми беше принудена от ДС да се разведе. Фиктивния
развод по нареждане на ДС беше извършен, но живееха заедно с баща ми.
В
мразовитата февруарска вечер / 02.02.1959г./ прибирайки се с баща ми пред нас
застават три лица които щракват белезниците на баща ми и ни отвеждат в
околийското. Прекарах вечерта при дежурния и на сутринта ме заведоха в къщи
като ми казаха че баща ми има работа и да не го чакаме повече. От този ден баща
ми не съм го виждал повече, а на майка ми от милицията не и даваха никакви
сведения, като и казваха че няма право да се интересува защото са разведени.
Така майка ми нямаше никаква вест за баща ми.
Брат
ми чиракуваше на една бахча при Златеолу, а мене ме заведоха в един
дом за деца. Така майка ми остана само със сестра ми и нямаше право да се
интересува за мен.
През
1964г. от приятели на баща ми бях осведомен, че баща ми е убит по жесток начин
на някаква си кариера. Веднага казах на майка ми, но същите негови приятели са
и казали по-подробно преди мен. Не ми е казала веднага с цел да не ми се отрази
на учението.
Баща
ми беше занаятчия от стар род бъчвари, когато ходи да прави кадуси във старата винарка той
вземаше и мен с него. Аз бях неотлъчно като дете с баща ми, прибирайки се за в
къщи, се отбиваше при негови стари приятели. Споменът ми е че постоянно
приказваше против тогавашното правителство, за войната, за Вълко Червенков
и много мразеше Антон Югов. Спомням си че много разказваше вицове за тях, беше
ме научил да казвам един виц за Хрусчов, и аз го разказвах при събиране с
приятели те му. Баща ми го задава и аз трябваше да отговарям когато никои
не отговори, а той е „- Кажи в кой джоб си слага Хрусчов гребенчето”, Хрусчов
беше без коса а той беше вожда на СССР. Помня когато бяха събитията в Куба как
един път когато виеха сирените той ме скри в една каца в мазето, а те
отидоха в скривалищата, тогава бях открит от един войник вътре и той ме заведи в
околийското което беше близо до нас. От там баща ми ме прибра, като го бяха били
защото ме е скрил а не съм бил с тях. Сирените бяха пуснати за да се пробва
каква е реакцията при евентуална защита при война, и затова
баща ми ме скри за да не хода с тях.
Картата
с черепите се роди в зората на „първите демократични” промени когато Желю Желев
бе шеф на НКС на ОДС. В процесът за „Лагерите на смъртта” остана само дело
№4/90г. за „Трудовата група” край Ловеч. Делото беше за убийствата на 147
лагеристи. Процесът за лагерите, от който остана само дело за „Трудовата група”
край Ловеч е в архива с гриф „Строго секретно!”(И-44/17.03.1994г.).
Призован
бях на 21.07.1992г. от Прокуратурата на въоръжените сили да се запозная с материалите
по дело №4/90г., в съдебната палата ст.41 ет.4 при прокурор Теофилов за баща
ми Желю Иванов Желев Бъчваров които е убит, там видях, че има два смъртни акта
за баща ми, че на 03.02.1959г. е задържан и е записано че е починал на
19.02.1960г.
Много
кратно съм изисквал да ми бъде издаден документ за баща ми, че е бил лишен от
свобода без съд, за тези документи отговарят ми от ВКС, че е от компетентност на
Министерството на вътрешните работи в което се съхраняват оригиналите за
задържането на лицата в ТВО по линията на НМ. Същият е отговора от
КРДОПБГДСРСБНА
ДАЙТЕ МИ Господа УПРАВЛЯВАЩИ документа за лишаването от
свобода на БАЩА ми В ИМЕТО НА ДНЕШНАТА ПОТЪПКАНА
ДЕМОКРАЦИЯ!!!
Да осъдим зверствата,
извършени от комунистическия режим и геноцида в Лагерите на смъртта. Нека не
оставим безнаказани подобни античовешки действия. Аз, който зная какво се е
случвало, очаквам справедливост и действия от Ваша страна господин Борисов и Вие от
управляващите на страната ни…
ЖИВКО ЖЕЛЕВ БЪЧВАРОВ.jpg)
„Секретното дело №4/90
г. за
„Лагерите
на смъртта”
Списък на 147 убити в „Лагерите на смъртта”
1. Асен Аврамов Стоичков Тошев-гр.София
2. Асен Георгиев Спасов Арсов „Тито”-с.Борика,Ихтиманско
3. Алил Агов Алилов Касъмов-с.Михайлово,
Врачанско
4. Борис Христов Бушев-гр.Сливен
5. Божко (Бойко) Георгиев Илиев
Босилков-гр.София
6. Васил Христов Стоев Янчев-гр.София
7. Васил Драков Василев-гр.Бургас
8. Васил Димитров Велинов Сватов-гр.Кюстендил
10 Боян
Михайлов Кръстев Гигов-Лева река,Трънско
11 Борис
Илиев Шуманов Петров-гр.Пловдив
12 Борис
Ценов Тодоров Бабинсганев-Враца
13 Боян
Евтимов Лазаров-с. Бохова –Пернишко
14 Владимир
Николов Билчев Василев-Русе
15 Владей
Илиянов Ахмедов Османав-с.Вакил-Силистренско
16 Васил
Донев Василев Чолаков-с.Тъжа, Сгарозагорско
17 Васил
Петров Илиев Станчев-с.Гарван,Силистренско
18 Владимир
Пейчев Иванов Станчев-София
19 Вахан Мелнанов Каспаров Хазанов-Варна
20 Владимир
Йонков Станков Кръстев-Бяла Слатина
21 Владемир
Димитров Котев Коцаланов
22 Васил
Маринов Тодоров Атанасов-с.Бързина Провадийско
23 Васил
Панов Атанасов Янакиев-с.Орлов дол Тополовградско
24 Владимир
Йорданов Георгиев Митев-с.Иванче
25 Георги
Петров Павлов Димитранов-София
26 Григор
Симеонов Павлов Колев-с.Козловец Свищовско
27 Георги
Стефанов Тодоров Крушанов-Пирдоп
28 Георги
Николов Вутов Кадийски-Видраре Софийско
29 Димитър
Русев Тенев Йорданов- Сливен
30 Георги
Драганов Драганов Кърджиев-Бургас
31 Георги Илиев Чочков Илиев-Пазарджик
32 Георги Темелков Стоянов Аврамов-София
33 Георги
Тодоров Стоянов-Батак
34 Георги
Младенов Станков-с.Тутра,Видин
35 Данчо
Найденов Дяков-с.Кътунец, Ловешко
36 Димитър
Танев Иванов Щерев-Пловдив
37 Доко
Минков Димитров Георгиев-Русе
38 Димитър
Георгиев Петков Калев-с.Лозен Търновско
39 Димитър
Владимиров Димитров Боляров-Полски
Трънбеш
40 Димитър
Христов Тодоров Чобуклийски-Враца
41 Димитър
Стоянов Попов Воденичаров-Димитровград
42 Дауд
Трайков Адмов Алиев / Аджов/-Криводол Врачанско
43 Добри
Василев Георгиев Добрев-Варна
44 Драгомир
Аврамов Драганов Коджейков-София
45 Димитър
Евтимов Пенков Неделков-с.Върбовска Търновско
46 Емилиян
Парушев Стойчев (Стоев)-Варна
47 Енчо
Иванов Григоров Костов-София
48 Анани
Костадинов Янев Васив-гр.Перник 49 Цвятко
Петров Лалов-Пловдив
50 Желю Иванов Желев Бъчваров-
Сливен / баща ми/
51 Желязко
Василев Стоев Бъчваров-с.Топалово, Сливенско
52 Златко
Петров Георгиев Златков -с.Вършец
53 Захари Динев Зачев Минчев-с.Кортен,Сливенско
54 Иван
Атанасов Веселинов Бързаков-с.Кара Були,Пазарджишко
55 Йордан
Стоичков Велев Дренков-с.Червен,Асеновградско
56 Иван
Минков Карадочев-гр.Троян
57 Иван
Маринов Митроев-с.Подем,Плевенско
58 Иван
Георгиев Стефанов Попев-Бургас
59 Ибо
ДаудовАлиев Исмаилов-Кнежа
60 Иван
Рюстенов Юсеинов (Иван Рюстенов Юсеинов)-София
61 Илия
Цветков Иванов Цветков-с.Старопатица,Видинско
62 Ибрям
Юсеинов Юсеинов-с.Сандрево-Русенско
63 Илия
Курчев Тодоров Стоянов-с.Трънковица Провадийско
64 Иван
Стоянов Пампоров-с.Драганово Пловдивско
65 Йордан
(Данайл) Георгиев Джалков Карлапанов-Плевен
66 Йордан
Недев Христов Узунов-Варна
67 Йордан
Димитров Русев Карачоров-Айтос
68 Йордан
Генов Михайлов Драганов-с.Стрелец Г.Оряховско
69 Иван
Енчев Григоров Костов-София
70 Иван
Георгиев Тотев Камбуров-с.Деветак Бургаско
71 Кирил
Маринов Маринов Петков-София
72 Костадин
Ценов Луканов Туджаров-София
73 Кръстан
Младенов Донков Китов-София
74 Кирил
Илиев Гочев Цветков-с.Кричим,Пловдивско
75 Костадин
Стоянов Иванов Алабаджанов-с.Флорентин,Видинско
76 Коста
Тошков Пипиков Бебев-с.Новачене
77 Костадин
Михайлов Чангъров-с.Горни Пасарел,Софийско
78 Любен
Ненов Лавтеров-с.Чарняавци,Габровско
79 Любен
Боянов Боянов-с.Црънча,Пазарджишко
80 Любен Илиев Дончев Конакчиев-с.Златарица,Търновско
81 Лукан
Иванов Братанчев (Братайчев)-Кнежа
82 Любен
Димитров Паунов Христов-София
83 Мехмед
Исмаилов Агов Яшаров (Арифов)-София
84 Михаил
Петров Стоянов Димитров-Пловдив
85 Милка
Манолова Малиновска-София
86 Михаил
Стойнов Михов Стойнов-Хасково
87 Марко
Раиков Марков Райков-с.Съдиево,Старозагорско
88 Милко
Стефанов Карамфилов Захариев-Коларовград
89 Методи
Тодоров Пасков Николов-с.Харлец,Врачанско
90 Михаил
Атанасов Стефанов Гюров-Петрич
91 Милко
Димитров Михов Димов-Плевен
92 Никола
Георгиев Фотев Атанасов-Ямбол
93 Никола
Маринов Николов Чинтов-с.Голямо Вратаново, Русенско
94 Нури Асанов Алиев-Силистра
95 Никола
Радов (Радев) Мачев-Панагюрище
96 Найден
Ценов Борисов Каменов-Лом
97 Петър
Русчев Иванов Русчев-Сливен
98 Паско
Ангелов Спартов-с.Покрайна -Видинско
99 Радко
Христов Чобанов Рачев-София
100 Рахамин
Авран Моше Ароете-София
101 Рамадан
Юсеинов Кадиров-Кърджали
102 Руси
Георгиев Гарбатов-с.Пиргово,Русенско
103 Ради
Петров Христов Дечев-Сливен
104 Райф
Алиев Кьормахмедов-Русе
105 Стефан
Тодоров Русев Тодоров-Варна
106 Стоян
Киров Керяков Каразов-Бургас
107 Славчо
Михайлов Славчев Тодоров-Бургас
108 Светослав
Петков Петров Гаврилов-Габрово
109 Сали
Салиев Караалиев-с.Ветренци,Търновско
110 Стефан
Атанасов Стефанов (Салиман Ахмедов Салиев)-София
111 Спас
Йорданов Величков Йовчев-Коларовград
112 Стойчо
Кръстев Вълков Бочев-с.Слатина, Ловешко
113 САбри
Юсеинов Юсеинов Мустафов-Пловдив
114 Тинко
Панайотов Костов Панайотов-Коларовград
115 Тодор
Николов Гинов Георгиев-Берковица
116 Тодор
Александров Петров Сулчев-с.Сребрново,Пазарджишко
117 Тодор
Петров Начев-с.Жиглица,Видинско
118 Тодор
Цветков Тодоров Алексиев-София
119 Христо
Ангелов Димитров Ангелов-Варна
120 Христо
Паунов Вълчев-Елин Пелин
121 Хачик
Агоб Пиринян-Хасково
122 Халит
Махлудов Мехмедов-с.Овен,Русенско
123 Шефкет
Юсеиннов Делиев Асанов-Коларовград
124 Юсеин
Ахмедов Асков-с.Добромирка,Габровско
125 Генчо
Недков Генчев-София
126 Дина
Георгиева Тицина-Велинград
127 Гюлза
Рашидова Амидова-София
128 Иван
Тодоров Дачев Хинков-Плевен
129 Димитър
Димитров Младенов-с.Лозен,Търновско
130 Грую
Николов Ненов- Казънлък
131 Лалю
Димитров Генов Сираков-с. Глаженя, Ловешко
132 Илия
Иванов Станев Иванов-Русе
133 Анжело
Костов Антонов-София
134 Юсеин
Илизов (Османов)-Хасково
135
Иван Йорданов Цанев-с.Миная,Търновско
136 Владимир
Атанасов Лютов-София
137 Бойко
Георгиев Илиев Босилков-София
138 Стойчо
Димитров Петков-с.Скобелево,Хасковско
139
Александър Георгиев Николов-София
140 Тодор
Божинов Колев Стоянов-Трявна
141 Найден
Венков Атанасов Вълчев-с.Негован,Софийско
142
Митю Василев Савов Стойков-Видин
143
Крум Тодоров Иванов Бъчваров-Пловдив
144 Милю
Димитров Василев-с.Червен бряг,Търновско
145 Иван
Тодоров Калчев-Провадия
През 1943 г. в Бургас ятаци го нападат да му вземат пистолета на баща ми, и тогава той се справя с тях, за това, че е нанесъл ПОБОЙ на комунисти е осъден един месец в тъмничен затвор!
През 1944 г.
на Девети септември не е придал пистолета си на Комунистите, е осъден два месеца
тъмничен затвор!
През 1950 г.
в градът на името на вожда на Комунизма, се е проявил чрез сила срещу Властта е
осъден!
През 1952 г.
за нанесен Побой е заведено дело, но въпреки желанеето на Комунистите да го
вкарат в затвора, той не влиза на осн. чл. 126 вр. 16 чл. 36, 37 той не лежи
присъдата си!
ЗА ТЕЗИ ОБВИНЕНИЯ ПРЕЗ 1959 г. БАЩА МИ Е НА
КАРИЕРАТА, КАТО КРИМИНАЛЕН ПРЕСТЪПНИК!!!
ТЕЗИ ПРЕСТЪПНИЦИ БЯХА ДАДЕНИ НА ПРАСЕТАТА ЗА ХРАНА ЗА ДА ИМА КОМУНИЗЪМ 45 ГОДИНИ, СЕГА СЪЩИТЕ НЕ ДАВАТ ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ С ДЕЛОТО, КЪДЕТО Е ЗАРОВЕНА ИСТИНАТА ЗА БАЩА МИ!!!
